За една година...............

Отново е Коледа! Равносметката........

Една  бързо преминала година скоро си отива.

                Преди една година започнах моя блог, където просто исках да споделям мислите и интересите  си.  Честно казано, не съм предполагала, че някой ще чете това което пиша (за да бъда коректна две от статиите са на дъщеря ми). Но  равносметката за една година е просто изненадваща (над 1350 посещения от България, САЩ, Русия, Финландия, Германия, Испания, Холандия, Норвегия  и др. европейски страни).

                 Много ме радва факта, че статиите посветени на българската история и българските светини са сред най-четените и то от хора живеещи не само в България.  На изключителен интерес се радва и поредицата за круизните кораби. Наскоро имах писмо с молба да разширя обхвата на тази тема (обещала съм  да го направя – в момента работя върху нова поредица статии за т.н. круизи, но ще бъде в съвсем различно направление на тази индустрия и се надявам това приятно да Ви изненада).

А Новата Година – вярвам , че ще ни донесе здраве, повече усмивки и вяра в нас самите.

Весела Коледа! Здрава и успешна Нова 2012 Година пожелавам на всичките си читатели!

Коледна Варна II - 2011

 Традицията повелява на Коледа във Варна да се слуша  хубава класическа музика!

                Като казах традиция не преувеличих, защото Представителният духов оркестър на военноморските сили за 3-та поредна година изнася своето вълнуващо коледно представление  в зала1 на  Фестивален и конгресен център Варна – подарък за прекрасната публика на Варна.

                Посещаваме този концерт от самото му начало и следим неговото развитие през годините и как то се приема от варненската общественост. Това, което ми прави все по-добро впечатление  е промяната във възрастовия състав на публиката. С всяко ново издание на концерта, в залата виждам все повече млади хора. Вярвам, че това се дължи на професионално подбрания репертоар, който с всяка изминала година става все по-интересен.

           
              Тази година за мен  най-приятната изненада беше изборът на суинг (Benny Goodman – един от „кралете на  суинга“ ).

           

                                                                                                 Сред другите популярни произведения бяха:

Луи Ектор Берлиоз - Унгарски марш из „Проклятието на Фауст“; Йохан Щраус – полка  „В бонбонената гора“; П. И. Чайковски – Полонез из оп. “Евгений Онегин”;  Йохан Щраус – „Влакчето на удоволствията” – полка; Антонин Леополд Дворжак – „Славянски танци  №1“;

Йохан Баптист Щраус (син) – „Виенска кръв“;

Едуард Щраус – „Пътят е свободен” – полка, както и произведения на Джон Филип Суза, Луиджи Денца, Агустин Лара, Алан Кàтерал

 

                И разбира се не може на такъв концерт да се мине без  „Маршът  Радецки“ от  Щраус  и най-българското хоро "Дунавско хора" на Дико Илиев.

Живот във водата!

проект “Waterpod” 

      Видимите климатични промени, повдигането нивото на водата, както и прогресивното увеличаване числеността на населението,  кара хората все по - често за се замислят за намирането на алтернативни начини за живот на земята. Един от тези начини със сигурност ще е живот във водата. 

        Започнаха да се появяват все по-често хотели, които се строят върху плаващи структури и са готови да подслоняват допълнителния поток пътници/туристи, посещаващи извънредно някое световно културно събитие или голям спортен форум.

        “Waterpod” е нов проект, който се опитва да проведе експеримент за евентуален живот във водата. Ще бъде подходящ за хора, които обичат движението и природосъобразният начин на живот и ще служи едновременно като дом, транспорт, остров и място където хората могат да се забавляват.

         „Корабът“ е тип баржа и е построен в Brooklyn Navy Yard. Проектиран е да бъде напълно самостоятелен и автономен. Изграден е от рециклирани материали и няколко самостоятелни „купулни острова“, които ще са предназначени за отглеждане на храна, за творчески занимания,  както и  за пречистване на дъждовна вода за пиене /въпросът, който автоматично изниква е - когато няма валежи как ще се осигурява питейна вода?/. Електроенергията ще идва като комбинацията от слънчева и ветрова, с допълнение на енергия създавана от „въртене на колело“!

общо разположение на кораба

           Жилищните помещения са за 4 човека. Експериментът цели да проучи възможността за осъществяване на живот  на „колела във водата“, както и да подготви, информира и вдъхнови хората за продължаване на идеята за създаване на алтернативен живот във водата.

Проектът " Portus"

           Винаги ми е било интересно да научавам нови  исторически факти свързани със строителството на кораби. 

          

              Град  Portus е бил основното пристанище на древния Рим. Бил е разположен на северният бряг на р. Тибър, близо до устието й. Строителството на този пристанищен комплекс започва император Клавдий, продължен е от император Нерон и значително разширен от император Траян. През Portus са ставали основните доставки на храна, мрамор, стъкло и др., които са били внасяни от средиземноморските провинции на Рим.

                                 Археолозите от Университета на Саутхемптън и Британското училище в Рим, работещи в Portus, под ръководството на професор Саймън Keay, са открили масивна сграда в морското пристанище на Римската империя, в близост до международното летище на Рим, която  смятат, че може да е  изиграла съществена роля в корабостроенето от преди новата ера. 

                          Размера, позицията и уникалността на сградата предполагат ключовата роля на тази сграда в изграждането и ремонта на кораби в Portus. Допуска се, че зданието е било използвано за строителството на кораби,  както и за подслон на корабите през зимните месеци.
          Сградата е с правоъгълна форма и се простира от запад на изток в продължение на минимум  сто четиресет и пет метра по протежение на северната страна на "Trajanic"  шестоъгълния басейн, в сърцето на пристанището.

          Откритите разкопки показват, че отделните заливи са били около 12м широчина и петдесет и осем метра дължина. Открити са правоъгълни кейове с размери около 2 метра х 1,5 м, и кейове в южния край с размери около 3м х 1.7m.
             Корабостроителна дейност в Portus е спомената в каменни надписи намерени близо до пристанището и съседните на Остия разкопки.

        

              Необходимо е да се подчертае,  че все още няма ясни доказателства за изградена корабостроителница в района, която да доказва старта на строителството на кораби в "Trajanic" басейн. Ако такива руини съществуват, те ще лежат под двадесет вековен насип,  при който в момента вървят разкопки. Макар и трудно ще се опита да се разбере, дали военни кораби или търговски кораби може да са били ремонтирани или строени тук. Дължината и ширината на залива обаче, са били достатъчни, за да се помещава голям търговски кораб.

  

               

          Проф. Саймън Keay  се надява, че в новата фаза на разкопките, които се провеждат през септември и октомври 2011 г. ще се даде отговор на този въпрос. Разкопките ще помогнат да се хвърли светлина върху по-късната историята на откритата сграда, която би могла да опише функцията на прилежащият залив.

Що е то “floatel ship”?

Работата ми по проект в областта на офшорната промишленост ме „сблъска” с  много интересно понятие - “floatel”.

Flotel, floatel - [комбинация от float + hotel]- понятието най-често се използва в нефтената индустрия. Това е част от корпус или кораб, използвани за настаняване на работници в офшорни петролни полета.

"Floatel" на български език означава офшорен кораб за настаняване на работещи. Въпросът, който автоматично изниква: това пътнически кораб ли е или е кораб със специално предназначение?

Така наречените” Flotel Ship” трябва да бъдат одобрени от класификационна организация.  Видът на кораб, който най-много се доближава до концепцията на Flotel е Offshore Ship. Наскоро IMO и някои класификационни организации направиха проучване и разследване  как тези кораби трябва да бъдат класифицирани. След известно обсъждане, Det Norske Veritas предполага, че тези кораби трябва да бъдат класифицирани като пътнически кораби, а не като  кораби със специално  предназначение.

Заключението е, че потенциалните Flotel Ship трябва да бъдат проектирани като пътнически кораби, освен ако MODU кодекс няма някакви допълнителни изисквания към този тип кораби.

Каква е историята на ” Flotel Ship”?

През 1977г. е построен първият полу-потопяем  „flotel”, наречен „Астория”. Това се е явило като най-доброто решение за краткосрочното настаняване  на обслужващият персонал в близост до платформата. Но този „хотел” има и доста недостатъци: висока цена на придобиване; високи разходи за експлоатация; ограничена подвижност; липса на многоцелева работа; комплексни системи за връзки; зависимост от неблагоприятните атмосферни условия.

През 2005г., m/v Еda Fjord се превръща в кораб по предоставяне на услуги за настаняване на обслужващ персонал за офшорната промишленост в Нигерия. Предвидено е настаняването на 330 души и се счита, че това е първият кораб flotel. Този кораб се позиционира с помощта на система за динамично позициониране на борда, което служи да се поддържа точна и непрекъсната позиция. Отличното представяне на Еda Fjord води до решението и други компании в областта на офшорната промишленост да изградят свои собствени кораби flotel.


PS. Можете да видите линка в коментара. Дадено е нагледно какво представлява „flotel” и какви са неговите характеристики.

Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул.

                              Съединението на България!
                Ще Ви представя  историята на една църква, която не е в пределите на България.

           Имах "привилегията" да бъда сред "последните" посетителите на българската светиня в Истанбул - църквата  "Свети Стефан", по- популярна като желязната църква, преди да бъде изцяло затворена за посещение , поради началото на цялостният й ремонт. Този ремонт ще се осъществи благодарение на изключителната финансова подкрепа на истанбулската голяма община, общината Фатих и окръжната администрация на Турция. Общината  на град Истанбул е осигурила 2 млн. и 500 хиляди турски лири, което се равнява на около 1 млн. и 200 хиляди евро. за ремонта на нашата, българската църква.

                Не мислете, че съм объркала основния спомоществовател - уви това не е нашата  родина България.

                Не е ли странно, страна която ни е държала в робство 500 години да се грижи за паметник - светиня за хиляди българи по време на Възраждането, а ние българите да нехаем за историята си?

          Редно е да спомена и подкрепата, която са оказали родолюбиви българи за опазването и съхранението на храма. 

               Когато храмът е бил построен , българската колония в космополитния град е наброявала 50 хиляди души, сега българите са около 500 и на техните плещи отново лежи грижата за опазване на българщината и предаване на традициите. Намерени са родолюбиви спонсори от България за реставрация на покрива и иконите, за нов иконостас. Досега българското правителство е отделило нищожна сума, а е бил необходим цялостен архитектурен проект за реконструкция.

                   Със средства, осигурени от пловдивски дарители, пловдивски реставратори под ръководството на Ваня Христова са реставрирали 40-те икони от иконостаса и възстановили куполното покритие в храма. 

         Желязната църквата е разположена на стотина метра от Златния рог, теренът е песъчлив и податлив. Под влиянието на подпочвените води на мястото, църквата бавно потъва. А под влиянието на влагата – ерозира. Въпреки усилията, които църковното настоятелство полага да я позакрепи, състоянието й се влошава с всеки изминат ден.

         

     Избегната е реална опасност, надвиснала над Желязната църква. В момента, в който турската държава реши, че един имот е изоставен и безстопанствен, той автоматично става собственост на държавата. Тази злочеста участ вече е сполетяла единственото българско училище в Истанбул.

           Исмет - нашият гид по време на посещението ни в църквата, разказваше с толкова любов за това място /въпреки че той и семейството му са се преселили от Асевновград в Истанбул по време на "възродителният процес"/, че чак ми стана срамно, колко много не зная за  тази светиня и най-вече за нейната настояща съдба.

                                           Накратко за църквата.

                 Българската църква „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели по света и единствената православна желязна църква от 19 век – важен архитектурен паметник за световното културно наследство. В двора й са погребани водителите на борбата за църковна независимост на България – митрополитите Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

      Построена в началото на 19 век. До тогава българите отслужвали църковни литургии в църкви, които били под егидата на гръцкaтa патриаршия. Езикът обаче в тези обреди е бил гръцки, което не се нравело на българските християни.

               Един от авторитетните представители на българското общество в Истанбул (Стефан Богориди), отправя иск към държавата през спетември 1848 г, гласящ: "Така както гърците, арменците, евреите - Ние също искаме религиозните ни обреди да се извършват на собствен език. С гърците сме православни/ортодоксални християни, но езикът е различен"!

       През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект  Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма "Рудолф фон Вагнер". Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

           След производството на всички елементи, първоначално църквата се сглобява в самият двор на фирмата във Виена. 
     След одобрението, всички детайли се разглобяват и извозват през река Дунав и Черно море към Истанбул. В Истанбул, произведението е монтирано на сегашното си място след година 1 и половина труд. През 1898г отваря порти с тържествена литургия.

                 Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес.  Иконостасът е изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.

             Снимките, които ще видите няма да коментирам, те самите говорят за състоянието на църквата. Надявам се , че след година и половина тя ще е отново в целият си и неповторим блясък.

                 Има идея Турция да предложи включването на "Свети Стефан" в списъка на ЮНЕСКО на световното историческо наследство, а от българска страна да бъде предложена Джумая джамия в Пловдив.


Честит празник на всички българи!

Аквариум „Тюркуазо” - Истанбул, Турция

               

            Преслава Петрова

                              /автор/

             

    Мястото, което най-много ме впечатли  в Истанбул беше Аквариума  „Тюркуазо”. 

    

     Намира се в новооткрития търговски център „Форум Истанбул”, който заема около 500 000 кв.м и е един от най-големите „молове” в Европа. 

Аквариумът има площ от 8 000 кв.м.

    Има сладководни и соленоводни обитатели, които общо са над 10 000 вида, включително и тигрови акули, дълги около 3 метра.

       Във вътрешността на аквариума са разположени 74 отделни аквариума  с общ обем 7 хил.куб.м вода!

       

      В „Тюркуазо” може да видите и най-големия подводен тунел.  Той е извит на 270 градуса, така че създава триизмерна панорамна гледка, която поражда в посетителите, чувството че се разхождат сред различните морски обитатели. Дължината на тунела е 80 метра.

      

    
        „Turkuazoo” предлага  забавление за тези, които желаят да прекарат времето си сред подводния свят, което е едно незабравимо преживяване.  Посетителите дори имат възможност  да се гмуркат и да хранят акулите. Водата в аквариума идва от Мраморно море (свързва Черно и Егейско море). Построен е  през 2009 година и  годишно се посещава от много хора. По големина се нарежда на първо място в Европа.

      Други по-известни аквариуми  са:
     В света най-големият „Aquarium” е  –  Georgia Aquarium , Атланта. Той е прекрасен дом за повече от 100,000 животни от 500 различни видове. Забележителни видове: китове, акули и др.

      

  Вторият най-голям в света Aquarium е в Окинава, Япония. Посетителите могат да видят голямо разнообразие от морски обитатели, включително и акули.

      Вторият най-голям аквариум в Европа e Oceanarium в Лисабон, Португалия. Има голяма колекция от морски видове - птици, бозайници, риби и други морски организми.
С впечатляващ резервоар от 1.000 m2 с четири масивни 49 m2 прозорци.

        

      

           Третият най-голям аквариум в Европа е  в Генуа, Италия.   С площ от 10,000 м2 площ има 70 резервоара за вода, предлагайки зрелищна структура и емоционално пътуване в необятността  на океаните.

Варненско лято - органов концерт

          Много харесвам органова музика и с удоволствие я слушам.

 

          За първи път  видях орган в голямата катедрала на гр. Турку, Финландия. Лутеранската катедрала в Турку е била построена наново след голям пожар в града през 1827.

Катедралата на гр. Турку

Органът в катедралата

 

      Знаех , че в западна Европа повечето католически катедрали имат орган и по време на неделните матинета много често се слуша органова музика.

           До преди два дни никога не бях слушала орган в България, макар че органи има в някой от най-големите ни концертни зала. 

Органът във ФК - Варна

           В четвъртък вечер /21.07.2011/ имахме уникалната възможност да  присъстваме на изпълнението на френският органист  Беноа Тисеран , който демонстрира най-добрите възможности на органа  във ФК-Варна. Този орган е сред най-добрите образци на органостроенето.  Монтиран е преди 23 години, а първият концерт е на 22 март 1988г. Органът е произведен от “Alexander Schuke Potsdam Orgelbau” в Германия.

          Що се отнася до Беноа Тисеран, той  е титулярен органист на Лаворската катедрала, капелмайстор, музикален директор на оркестъра на Кокания, президент на Федерацията на органите в областта Тарн, експерт по изработването на органи.

           В концерта бяха представени произведения на следните композитори:

Мишел Корет (1707 – 1795) – Концерт за орган № 6
Клод Балбастр (1727 – 1799) – Marche des Marseillais et l’air Ça Ira
Фредерик Шопен (1810 – 1849) - Прелюд № 4
Цезар Франк (1822 – 1890) – Трети хорал
Шарл-Мари Видор (1844 – 1937) – Адажио от Втора симфония
Жан Лангле (1907 – 1991) – Епилог за соло педал върху тема от Фрескобалди
Шарл Гуно (1818 – 1893) – „Аве Мария”
Леон Бьолман (1862 – 1897) – Готическа сюита опус 25
Жан Ален (1911 – 1940) – Дорийски хорал и Литания

Варненско лято - музикален фестивал 2011 (2част)

      Поредният впечатляващ концерт с класическа музика беше представен тази вечер. 

      Произведенията бяха подбрани специално, тъй като основното за тях беше участието на две пиана.

     Програмата бе съставена от произведения на Моцарт, П. Стоянов и Сен-Санс.

     Първото произведение беше "Концерт за две пиана и оркестър KV 365", състоящо се от три отделни части Allegro, Andante  и Rondo. И трите части носят познатото звучене на моцартовата музика. 

     Особеността на тазвечерният концерт е второто произведение. "Концерт за две пиана" на Пенчо Стоянов. По време на концерта композитора беше награден с почетният знак на гр. Варна за цялостният му принос към българската класическа музика и по случай неговият 80 годишен юбилей. Що се отнася до самото произведение, то се състои от три части: Larghetto, Allegro vivace  и Andante. На фона на предишното произведение, това коренно се отличава със своето звучение и музициране. Ясно си личат неравноделните тактове. Контрастът между пианата и оркестъра е ясно отчетлив и донякъде цигулките са тези, които омекотяваха звученето на цялото произведение.

     Тук трябва да отбележа добрата работа на двамата пианисти Йовчо Крушев и Димо Димов.

     Последното произведение е най- познато за широката публика. То е от Камий Сен-Санс "Карнавал на животните". Произведението се състои от 14 музикални рисунки, които много запомнящо описват отделните животни. Картини са "Лебедът", "Лъвът", "Петли и кокошки", "Антилопи", "Костенурки", "Слонът",  "Кенгуру",  "Кукувица в гората",  "Къщичка за птици",  "Аквариум",  "Пианистите%,  "Вкаменелости", " Танц на смъртта" и "Персонажа с дългите уши", като най-популярни са Аквариумът и Лебеда. Изключителна заслуга за доброто звучене на последното произведение имаше младата дама свиреща на виолончело.

     Моите адмирации за цялостното представяне на оркестър "Симфониета" - Варна с диригент Милко Коларов.

Варненско лято - музикален фестивал 2011

          В събота Ви разказах за концерта на симфоничният оркестър от САЩ. Преди да Ви разкажа за следващият концерт, редно е да отбележа, че всички музикални прояви на големи симфонични оркестри са част от  Международният музикален фестивал - Варненско лято 2011, който тази година чества 85-то си издание.

      Концертът на който присъствах тази вечер беше в три части. Композиторите, които бяха представени на широката публика са сред най-известните класици  (Б.Сметана, А.Дворжак и П.И.Чайковски). Две от произведенията бяха нови и непознати за мен.

     Началото беше за произведението на Бедржих Сметана „Вълтава“ - за това произведение не мога да кажа нищо - то просто се слуша, музиката се носи в пространството, омайва те и те пренася в спокойният мир на чешката природата. Поемата „Вълтава“ има значение на национален химн за чешкият народ.

       Второто произведение е от Антонин Дворжак - „Цигулков концерт в ла минор“. За първи път чувам това произведение, но съм впечатлена от концертиращата цигуларка София Яфе от Германия. За нея мога да кажа, че е безспорен талант, родена да свири на цигулка.

       Последното, но и най-трудно според мен произведение беше от П.И.Чайковски - „Пета симфония“. Аз съм любител на класическата музика, без претенции за сериозно познание на материята. Определено произведението остана неразбрано от мен, може би поради очакванията ми да чуя нещо познато от стила на композитора. 

       Тук  обаче трябва да отбележа изключителният професионализъм на оркестрантите от Симфоничният оркестър на Държавна опера - Варна, както и доброто дирижиране на Владимир Валек от Чехия.

„Pacific Symphony” покори Варна

               “Защото чрез изкуството ние разказваме на света за нашата история и надежди за бъдещето и го превръщаме в културна дипломация, в която всички ние участваме” – Д. Тальокова, Изпълнителен директор на Фондация „Америка за България”

2.07.2011 ФК - Варна

         Още съм под впечатлението на завършилия преди малко концерт на Младежкият симфоничен оркестър „Pacific Symphony - САЩ” с диригент - българина Максим Ешкенази. Това е най-добрият младежки оркестър на Калифорния и се състои от 107 студенти.

           Наблюдавайки препълнената до краен предел зала на Фестивален и конгресен център Варна, се запитах дали е възможно човек да забрави за проблемите  и сивотата, слушайки прекрасната музика на Гершуин, Чайковски и Бърнстейн. Възможно е . Варна има уникалният шанс да бъде сред избраните от „Pacific Symphony - САЩ”  за своите концерти . Няма да възхвалявам виртуозността на оркестрантите, по - скоро провокация да посетя концерта беше диригента Максим Ешкенази.

       Винаги когато български музикален талант провъзгласява България по света, е редно да му отдадем нашето признание и в родината. В Америка определят Ешкенази като „изгряваща звезда сред съвременното поколение млади диритенти” , а в-к „Los Angeles Times” го нарича „харизматичен и вълнуващ”. Завършил е НМА в София . Специализира цигулка и оркестрово дирижиране в Университета в Южна Калифорния.

 

        В програмата на „Pacific Symphony - САЩ” , която бе представена тази вечер във Варна, чухме произведения от  авторите: Ленард Бълнстейн „Слава!”, Джордж Гершуин „Порги и Бес”, Чайковски „Лебедово езеро”, Петко Стайнов „Тракийски танци”, Джон Уилямс „Междезвездни войни", специално за публиката „Карибски пирати”.  

Изключителен концерт за прекрасна Варна.