сряда, 30 март 2011 г.

Що е то „ Круиз; Лайнер; Пасажер”?


          Провокация  да започна  тази презентация е участието ми в една от дискусиите на професионалната мрежа Linkedin - “Floating cities”. Интересът ми към плаващите градове датира от няколко години. Но сега ще Ви представя тази тематика от друг ъгъл.

          В нашата страна набира скорост един нов вид туристическа услуга – така наречения „круизен туризъм”. За съжаление, ние имаме само речен пасажерски флот, плаващ предимно по р. Дунав.

       България няма круизно корабостроене, поради което и завършващите специалност „Корабостроене”, (специалността, която и аз съм завършила), не изучават дисциплина, свързана с този тип кораби. Правя уточнение, че се изучава малка част от архитектурата на жилищни и публични зони в корабите, в частта Архитектура на кораба – интериорен и екстериорен дизайн.

              За това ще се опитам да Ви представя какво е пасажерски кораб и особеностите на неговата конструкция. Тъй като темата е обширна, поради многообразието на този тип кораби, разказът ми ще бъде в няколко части. За разлика от повечето пишещи за корабостроене, аз няма да започна с възникването на идеята, а ще стартирам с развитието в наши дни.

          Последните десет години, хората предпочитат „активния туризъм”.  Основното предимство на круизите е непрекъснатото движение по време на плаването, както и възможността  да се посетят нови пристанища по време на ваканцията. Вие сами можете да изберете на какъв вид пасажерски кораб да плавате.


P.S.
Ще се радвам, ако четящите тази презентация могат да я обогатят с нови факти и впечатления, давайки своите коментари.
                                                                                                    Следва продължение...

четвъртък, 3 март 2011 г.

Трети март - Ден на освобождението на България от турско робство


 Трети март. Най- големият и свят български празник.


      
         В нито един момент от живота си не съм забравила, че съм българка. Винаги когато чуя нашия химн или видя нашето знаме гордо да се вее, ми трепва нещо под лъжичката. Колкото й труден да е живота в България, аз си я обичам.


          Преди 20 години ни учеха, че днес сме се освободили от пет века турско робство. 500 години, които са загубени за моята страна. Сега, когато живеем в така мечтаната "демокрация", учат децата ни, че не сме били под робство, а под османска зависимост. Не съм националист, но подобно твърдение ме обижда и наранява. Всеки народ има чест и достойнство, които трябва да пази. Ние сме малка страна, нашата история последните векове е зависима от други страни, но значи ли това, че не трябва да ни уважават?

          


           Трябва да помним, че този ден е и ден на признателност към всички загинали руски, финландски и други войни, които през годините от 1877 до 1878г. са се сражавали и загинали тук за освобождението на нашата - българската земя.