Видове офшорни кораби - OSVs/PSVs

           Офшорните кораби за доставка (OSVs) или кораби за доставки към платформа (PSVs),  осигуряват доставките към офшорни съоръжения и  нефтени платформи . Доставяните материали  могат да бъдат течности, гориво, питейна вода, тръби за пробиване, сухи насипни товари, както и разнообразие от други доставки. (OSVs) определят товарния си капацитет по (DWT) или от проектната  си дължина.

източник: Rolls-Royce - OSVs

         (PSVs) е кораб, специално проектиран да подпомага дейността на офшорните нефтени платформи. Имат дължина от 20 до 100 метра и са с  различно предназначение. Основната функция на повечето кораби е превоз на стоки и персонал до и от нефтените платформи и други офшорни структури.

           През последните години навлезе ново поколение  кораби за доставки, обикновено оборудвани с Клас1 или Клас2 динамична система за позициониране.


                                            Функции, които могат да осъществяват:

       Товар на палубата

Основната функция на един (OSVs /PSVs) е транспортиране на доставки към платформата и връщане на товари към брега. Товарните танкове са предназначени за складиране на отработени материали, добити в процеса на пробиване от платформата – кал, цимент, непитейна вода и химикали. Част от тези химикали е необходимо да бъдат върнати на брега за да бъдат рециклирани или изхвърлени.

              Подкрепа

            Повечето кораби превозват палубните товари върху големите си по площ открити палуби. Насипните товари се превозват в цистерни под палубата. Някой от корабите са снабдени със специални системи за борба с възникнали пожари на платформата, както и със ситеми за почистване на петролен разлив.

източник: Wartsila - OSVs

            (OSVs /PSVs) са оборудвани с пневматични системи за обработка на сухи насипни товари , отговарящи на най-високите международни изисквания. Сухите насипни материали, цимент, барит, бентонит, използвани  в процеса на пробиване се транспортират от бреговите  станции и се разтоварват на офшорните сондажни платформи.  Всички тези операции са в съответствие с  най-строгите правила и наредби за опазване здравето на персонала и околната среда.

            Условията на работа на офшорните кораби за доставка може да се различават коренно в зависимост от предназначението им. Но за всички се изисква висока степен на якост и надеждност,  които да гарантират безпроблемната работа на разположените системи.

Офшорни кораби

                 В опита ми да намеря систематизирана информация за видовете офшорни кораби на български език, ударих на камък. Останах изненадана от факта, че няма направена такава систематизация. А тя ще става все по-належаща и актуална, дори и за българската морска действителност.

                Ще се опитам да направя кратко обобщение на тази материя, като се надявам, колегите четящи тези статии, да се включат активно в разширяването на поднесения материал, чрез своите наблюдения и опит.

                Ще се съсредоточа върху видовете кораби, използвани за поддръжка на офшорния отрасъл. През последното десетилетие, поради широкото проучване на нови области в по-дълбоки води, се налага да се разработват силно специализирани кораби, построени за оказване на съдействие при проучване и добив на нефт и газ  в морето. Спецификацията на тези видове кораби зависи от това, дали те са изградени предимно за обслужване на сондажните платформи при придвижване, закотвяне и експлоатацията . Или се използват за цели, които изискват съхранение и разширяване на производството на петрол в морето.

                Най-големите пазари на офшорни кораби са районите на Северно море и Мексиканския залив, но области като западна Африка, Канада, далечния изток и Бразилия стават все по-големи потребители на услугите, предоставяни от офшорните кораби.

                На схемата може да видите най-често срещаните видове офшорни кораби. В рамките на няколко разработки ще се опитам да Ви дам по-разширена информация за всяка група кораби. Надявам се и на вашето съдействие.

                
         Източниците за тази разработка са специализираните сайтове, свързани с този отрасъл на морската индустрия, както и правилата на класификационните организации. Ако допускам неточности при превода на  специализираните наименования, моля коригирайте ме, за да поднеса информацията максимално коректно и тя да бъде полезна за всички.

Българската мини подводница

               Институтът по океанология "Фритьоф Нансен" към Българска Академия на науките - Варна традиционно чества Деня на Народните будители - 1 Ноември и организира Ден на отворените врати, посветен на Международния ден на Черно море 31 октомври. По този повод с колеги от Института по хидродинамика имахме възможност от близо да се запознаем с дейността и техническата апаратура на колегите от ИО.

                ИО (институт по океанология) разполага с добре оборудвания научноизследователски кораб “Академик”, който има възможности за провеждане на комплексни експедиции  в региона на Черно море, така и в Световния океан. Също така разполага и с изследователска подводница РС-8  (Производител: Perry Submarine ; Модел / Тип: PC 8/) за обследване на морското дъно и на потънали обекти до дълбочини от 250 м.

           Малко подробности за мини подводницата: тази година се навършват 25 години от придобиването й (13 февруари 1987). Подводният плавателен съд всяка година минава преглед, а на всеки 4 години състоянието му се доказва чрез спускане на пределна дълбочина. Състоянието на плавателния съд се следи от Български корабен регистър.

              Най-големият принос на РС-8В е възможността за съставяне на по-ясна картина на морското дъно, както и новото направление: развитие на дълбоководна археология. През 2002г. с помощта на мини-подводницата откриват потънал кораб на 2500г. , натоварен с амфори, източно от нос Калиакра.  Корабът лежал на 81м дълбочина. Другото важно откритие е през 2009г. На 110м. дълбочина подводницата открила дървен ветроход, за който се предполага, че е на възраст между 120 и 200 години. Корабът бил така добре съхранен, сякаш е потънал преди броени дни. Ветроходът имал две мачти, за съжаление тотално унищожени. На носа на плавателния съд личи и фигура на жена, каквато е била традицията  за поставянето на такива фигури на корабите от онова време. Ветроходът е с ширина 7,5-8м. и дължина 52м. За тази находка на Института гледахме видео клип в добре оборудваната им зала за презентации.

             Другото съоръжение, което представляваше интерес за мен беше корабът "Академик".

              Научно-изследователския кораб е собственост на БАН и е единствения действащ кораб от класа си в целия Черноморски регион. Има водоизместване 1225т., дължина 55,5м., широчина 9,8м., газене 4,8м. и далечина на плаване около 7500 мили.  Екипаж от около 15 души и научен състав от 20 души могат да разчитат на автономност на плаването (при скорост до 9,5 възела) до 15 дни. "Академик" е построен в завод "Киевска кузница" СССР през 1979г. като риболовен траулер. България купува риболовния траулер от Турция и го преустройва в научно-изследователски кораб.

        В момента плавателният съд се радва на добра натовареност и интерес от чужди компании за провеждане на експедиции.