вторник, 10 юли 2012 г.

Варненско лято 2012 - Емил Табаков и Минчо Минчев



          Фантастичен концерт, достоен за всеки един музикален фестивал.



           Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков представи  едно от най-емблематичните произведения на Дмитрий Шостакович - Празнична увертюра. 
        Рядко съм виждала Зала 1 на ФК - Варна пълна до краен предел, дори имаше правостоящи.


            Много силен старт на оркестъра, който в последствие беше подсилен от най-добрият цигулар Минчо Минчев. Партньор на Минчев беше Николай Минчев. И въпреки странното произведение на Алфред Шнитке "Кончерто гросо №1 за две цигулки, клавесин, подготвено пиано и струнни", гениалността на изпълнението на цигуларите е неописуема.

        Достоен финал на концерта се оказа сюита "Кавалерът на розата" от Р.Щраус.
          Само че най вълнуващата част от вечерта за мен беше допълнителният "подарък" към публиката  "Фауст" на Гуно. Понякога нямам думи да се опишат усещанията, можеш само да ги изживееш.



петък, 6 юли 2012 г.

Варненско лято 2012 - концерт "Париж - Буенос Айрес"

Входът на художествената галерия
                5 юли - гореща, влажна вечер. Покана за концерт. "Париж-Буенос Айрес" - френска и аржентинска музика. Място на провеждането - градска художествена галерия "Борис Георгиев", на т.нар. "таван". В началото малко се стреснах като чух мястото на залата, това е защото за първи път съм на концерт там. Но в действителност залата ме изненада приятно. На който му е хрумнало идеята, за провеждане на малки концертни формати там, моите адмирации. Залата е за около 300 човека, добре аранжирана, а и откритата през деня фото изложба от черно-бели фотографии  "Звезди във Венеция" допълнително придаде колорит на предстоящия концерт /само за протокола фотографията на Салвадор Дали ме грабна/ .
"Концертната зала - "таванът"" 
    
   Концертът образно беше от две части - Париж: Клод Дебюси и Морис Равел. Втората част - Буенос Айрес: Хорасио Салган, Агустин Барди, Густаво Бейтелман, Хуан Карлос Кобиан и Астор Пиацола.

        Ще споделя моите впечатления от втората част, тъй като ритъмът отговаряше повече на обстановката. Обожавам да слушам вариации на аржентинско танго, макар и да не мога да направя нито една стъпка от този страстен танц. Това не ми пречи да се потапям в магията на чувствата, които тази музика носи.
      Три произведения ме "грабнаха". 
     Композитори:Хуан Карлос Кобиан и Леонардо Теруджи - Los Mareados ("Замаяните") - заглавието идеално олицетворява произведението. Трябва да отбележа, че оригиналът е за акордеон и цигулка, а ние имахме възможност да чуем прекрасна адаптация за пиано и цигулка.
     Композитори: Астор Пиацола и Хуан Карлос Сирилиано - Oblivion ("Забрава") - тъга, изгубена любов, отминало време, меланхолия. Оригинала е за китара и цигулка, аранжимента за пиано и цигулка, отново беше фантастичен.
      Композитори: Астор Пиацола и Кристиан Сарате - Escualo ("Акула") - много интересна интерпретация. Имахме възможност преди няколко дни да чуем същото произведение в изпълнение на Класик ФМ оркестър с диригент Макс Ешкенази. Определено произведението изпълнено с голям оркестър звучи доста по внушително, но при камерното изпълнение, най-добре си пролича виртуозността на изпълнението на двамата музиканти.
        Двамата изпълнители са добре познати на музикалната сцена: Мария Мартинова/пиано/ и Сирил Гарак/цигулка/.