Волтера (Volterra)

          В сърцето на Тоскана се е сгушило малкото градче Волтера, истинско олицетворение  на Тоскана и нейната самобитност. Отделихме цял ден за това място и изобщо не съжалявам за направения избор. Малките улички те примамват да ги опознаеш и да се впуснеш в тяхното изследване.

          Преди да посетим Волтера направих малко проучване какво може да се види там, освен отбиването до някое от малките месни кръчмета и похапването на традиционната тосканска кухня и местно вино. Разбрахме че във Волтера се намира един от най-запазените музеи на етруската култура „Музея Гуарначи“.

          След похапване на сладолед  с ароматно кафе, закупуване на нетрадиционни магнити от алабастър (Вортера е известна със произведенията си от алабастър) се отправихме към музея на етруските, най-притегателното място тук. Музея е създаден в средата на 18 век, в разгара на провеждащите са мащабни архиологически разкопки в района на Волтера. 

          Намира се на малката калдъръмена улица  Via Don Minzoni,15. Има входна такса, която зависи от това дали сте студент, пенсионер, възрастен или група. Ние успяхме да сформираме група от случайни посетители – дори ни направиха „отстъпка“ защото не можахме да се съберем 10 човека, но явно сме се усмихвали много, щом ни направиха отстъпката. Цена на билета 6 евро за група- обикновена цена 8/10евро. Няма много посетители, може би защото не е от популярните музеи, а от  тези специфичните. Доста голям, разположен на няколко етажа, с обширни експозиции. Трябваха ни около 2 часа за да видим всичко без да се препираме.  Накрая се отбихме и до прекрасната градина на музея, където можеш да си изпиеш едно кафенце или просто да поседиш в градината и да се наслаждаваш на прекрасната гледка към града, която се открива от панорамната площадка там.

          Като цяло няма много забележителности точно във Волтера. Но самата разходка из градчето е много зареждаща и носеща спокойствие. И въпреки „еднаквостта“ на градчетата в Тоскана , всяко едно от тях е неповторимо.

Представителен духов оркестър на Военноморските сили 

         Бих искала да приемете тази статия като прекрасен подарък за всички мои читатели послучай настъпващите великденски празници (които за съжаление са по различно време в различните части на Европа и по света, което е  много объркващо, нали).

          На всеки празник трябва да има настроениеи и това  което ще ви представя е моя поглед към  работата на флотските музиканти. Аз съм голям фен на представителният духов оркестър на военноморските сили на България, който е едно от представителните лица на прекрасна Варна. Като техен страстен почитал следя развитето им през последните години и възхищението ми към тяхното творчество непрекъснато  расте.

          Оркестърът е създаден преди 134г. и първоначално е ръководен от чешки дирегенти, впоследствие наследени от български. С годините този вид музикално изкуство търпи своето развитие, както в аранжиментите които се правят  за духов оркестър, така и в новите първокласни музикални инструменти, позволяващи прекрасното извличане на звука.

         Ще се насладите на няколко произведения, заредени с изключително майсторство и чувственост. Началото е за страстното танго на Пиацола "Tango oblivion".

          Със сигурност ще искате  да чуете и нашата българска народна музика, с популярното Дунавско хоро от Дико Илиев.

         И за край съм избрала малка музикална загадка към всички, които четат този блог. Това е много популярно музикално произведение с фантастичен аранжимент за духов оркестър. И разбира се има мъничък жокер, защото ще го познаете веднага. Затворете очи и мислено започнете да бягате. Бягате все  по-силно и бързо, изкачвете стълбите към една прекрасна сграда в един очарователен град. И когато сте на върха се обръщате към слънцето с високо вдигнати ръце - като победители. Прекрасно усещане нали. Мелодията е саундрак към много популярен филм.

          Музиката винаги ще е наслада за духа и сетивата. Би било интересно,  тези от вас които имат запачетани спомени от посещения на концерти на други национални флотски оркестри да ги споделят с всички нас.

Със сигурност ще е нтересно и забавно.

Весели великденски празници.

Паркът на миниатюрите - Велико Търново

          В подножието на Царевец е разположена най-новата атракция на старата столица "Паркът на миниатюрите".

          Моите адмирации за замисъла и реализацията, въпреки че не видяхме всички миниатюри. Но ни увериха, че на 22 Март - денят на Търново, всички направени миниатюри ще бъдат изложени. 

          Как се стига до парка - ние се спряхме на варианта с автобус. Хванахме номер 5 от центъра на града и след кратка обиколка на част от града, стигнахме до набелязаната цел. Спирката е пред самия парк и няма как да се объркате. Разбира се може да стигнете и с кола, има доста голям паркинг и ще може да паркирате спокойно.

          Входа никак не е символичен, цената е 10лв за нормален билет. За пенсионери и учащи е 5лв. Но има и комбиниран, семеен билет, който е най удачен за семества с деца. 

          Отделете си поне един час, за да видите всички експонати. Някои от тях са стряскащо детайлни и много прецизно направени. А влаковата композиция със сигурност ще стане любимата миниатюра на малчуганите.

          Има и барче, където можете да си закупите топли напитки или безалкохолни. Има на разположение и тоалетна. Обясниха ни, че са предвидени нови  екстри за посетителите, които ще станат реалност съвсем скоро. 

           Със сигурност ще си прекарата страхотно в този нов парк на старата столица, при това на много чист въздух и тишина. Препоръчвам го!

Чинкуе Тере (The Cinque Terre) - да откриеш петте земи

          Когато си в Лигурия е невъзможно да не се отбиеш до Чинкуе Тере или на български по - популярно кото петте земи. Зад това понятие стоят пет малки  селца, разположени по стръмното крайбрежие на Лигурско море - Риомаджоре, Манарола,Корнилия (за разлика от другите е разположена на върха на една скала), Вернаца и Монтесоро (най-градския тип селище, с изцяло курортна насоченост и няма очарованието на другите села). Тези села са обединени в природен парк Чинкуе Тере, който е включен в списъка на Юнеско за световно културно наследство. 

          Предвидихме един ден, за да се потопим в атмосферата на автентичната лигурска ривиера, като нашето пътешествие започна от Ла Специя, за която писах в един от предишните си блогове. Решихме да посетим три от петте села, тъй като от разказите които чухме за месността, излезе че две от селата не са толкова колоритни като останалите, а и времето ни не беше безкрайно. Така че започнахме с Риомаджоре,  след това посетихме Манарола и за накрая оставихме Вернаца.

                                                                                     Риомаджоре

             Първата спирка от пътуването ни с влака от Ла Специя е Риомаджоре. То е най-южното от петте села и се спуска стремглаво към брега. Най-голямата атракция е главната търговска улица Виа Коломбо, на коята са разположени всички по-известни барове, ресторанти и магазини. Задължтелно трябва да опитате морските дарове, които се предлагат на няколко места. Приготвят се пред вас и  в зависимост какво искате да ви сложат, цената варира от 6 до 18 евро за порция. Ние се спряхме на половин килограмовите порции, тъй като бяхме гладнички. Бих казала, че ни дойде в повече храната, особено в комбинация с хубавото бяло вино и горещото време навън. Не можахме обаче да се откажем и от божественият сладолед, който се продаваше на пристанището. Непременно си хапнете (цената е около 4-6 евро за кофичка, в зависимост от вида).

         За съжаление, ако очаквате да откриете истински плаж и да се попечете там, ще останете разочаровани. Това занимение, ние го оставихме за следващото село.

 Отделете си между 2-3 часа за да се разходите спокойно из криволичещите улички, а и за да хапнете от вкусната средиземноморска храна.

                                                                                     Манарола

          Влюбване от пръв поглед - ако мога да опиша първото впечатление. Бих пропуснала всички останали селца, ако предварително знаех какво щяхме да видим. 

          Как само мрише на море, а водата е кристално чиста. Тук си позволихме да отделим повече време, като се потопихме в изумрудените води на Лигурското море. Отново няма плаж в познатия ни смисъл - такъв дето има пясък. Доста е каменисто и трябва да сте внимателни къде стъпвате. Водата е много солена и е хубаво след това да се облеете с прясна вода, иначе от високите температури, кожата започва да щипе. Ние открихме случайно едно закътано заливче и успяхме максимално да се насладим на морските бани.

                     Разбира се предвите време за разходка из селото. Има направена и нещо като крайбрежна алея от която се откриват прекрасни гледки към селото и морето. Манарола е и най-старото от петте села.

                    Най-голямата атракция в селото е "Пътят на любовта - Via dell'Amore, "Love's Trail"", който свързва селото с Риомаджоре. За съжаление нямахме време за да го опознаем.

 

                Със сигурност съм пристрастна към Манорола, но все пак, тук си оставете поне 4 часа, за да се насладите на прекрасното море.

                                                                         Вернаца

                    Последното от селата, които посетихме. За него знаехме най-много и като че ли имахме най-големи очаквания. В действителност се оказа нашето разочарование. Може би защото беше последно в програмата, а може би и защото беше претъпкано от туристи и почти нямаше въздух. Или защото плажа беше превзет на 100 процента, а вода беше мътна и мръсна. Затова ние се отказахме от морските бани и се насочихме изцяло към разучаване на селото и катерене по малките криволичещи улички.

         Историята на селото датира от 1080г. По-късно, в края на 13век се строи и най-запазената църква в района на Чинкуе Тере "Санта Маргарита Антихокия", която е разположена на площад Пиаца Маркони. Не можете да се объркате и ще е я намерите лесно, тъй като е само на минута от плажа.

 

          Подобно и на другите четири села, Вернаца влиза в състава на Националния парк Чинкуе Тере. Основният поминък тук е туризма, но видяхме и много рибари, както доста маслинови горички по хълмовете. През 2011 селото е бло залято от масирано свлачище и е  изцяло евакуирано. Благодарение на държавната помощ е възстановено и отново фунционира, като местните казват, че последните  пет години постоянно живеещите в селото се е увеличил значително.

          Нашата еднодневна разходка мина неусетно. Приятно уморени   и опиянени от приключенията в петте земи, беше време да се отправим към изследване на сладката Тоскана.

Пещера Проходна - "Очите на бога"

     Бяхме в района, когато спонтанно решение и бързичка организация ни доведоха до едно много малко познато за нас място - Пещерата Проходна или по-популярна като Очите на бога.

      За тази пещера знаех само от пътеписите в мрежата и разбира се от филма "Време разделно".

           Рядко нещо видяно на живо ме е впечатлило повече от клипчетата в мрежата.

         Самата пещера се намира в района на Карлукова, близо до Луковит. За съжаление поради недоброто поставяне на табелата в Луковит, ние пропуснахме отбивката за самата пещара и се наложи да "се запознаем" по-подробно с района на Луковит. Нищо лошо, ако целта ни беше самият град, но в нашият случай целта беше съвсем друга.

     Както и да е, в крайна сметка намерихме правилната отбивка и след няколко минути се озовахме на "паркинга"  пред самата пещера.

     Няма вход за посещение, но и пътят до там си беше преживяване, тъй като предния ден беше валяло и всичко беше в кал. Изненадана съм, че толкова популярно за местните място не е благоустроено и не "генерира" приходи за местната община, която не ми се видя в цветущо състояние.

     Липсата на "тоалетна", както и невъзможността да си закупиш топла напитка в студеното време, също не бяха в плюс на иначе превъзходната разходка, която си направихме из самата пещера и околността. Тук не говорим да има космически такси за вход, все пак пещерата се посещава от много деца и пенсионери, но билетче на символична цена , примерно от 2 лева, би довело до изграждане на приличен достъп до пещерата, както и до облагородяване на района пред самата пещера, осветяването й и подобряването на вътрешните подходи.

     Иначе самата пещера не може да бъде описана с две думи. Усещанията, които те спохождат са различни - от възхита до безмълвие и страхопочитание, особено като застанеш под самите очи и се взреш в тях.

     Много ми хареса, че докато бяхме там и въпреки студеното време, пешерата се напълни с много ученици и дори имаше два автобуса с пенсионери. Мястото наистина си заслужава да бъде видяно и няколкото прекарани часа в района са едно смислено прекарано време. 

   Жалко, че рекламата на този район почти липсва, защото освен пещерата, в околността има още интересни места за посещение.

 Ла Специя – нашата входна врата към Чинкуе Терре

          Основна цел на нашето пътуване през този ден е Чинкуе Терре. Последните години това място изживявя своя ренесанс и е притегателна точка за хиляди туристи, искащи да се потопят в неповторимата атмосфера на автентичната Лигурия. Да се стигне до там има някои особеностти, в зависимост от това,  с колко време разполагаш. В нашият случай времето беше основният фактор и най-бързият и „ефтин начин“ да стигнем до Чинкуе се оказа влака, който свързва Ла Специя и Леванто.

          Но нека започна с Ла Специя (La Spezia), който е пристанищен град , считан от повечето туристи (включително и нас) за „вход“ към омагьосващият парк Cinque Terre (Петте земи). Той е вторият по големина град в Лигурия (северна Италия), с едно от най-големите пристанища на Лигурската ривиера.

          С автобус се придвижихме от Монтекатини Терме до централната ж.п. гарата на Специя, която е нашата отправна точка. Съветът ми е предварително да си направите резервация за влака, като си закупите билета он-лайн, за да избегнете огромните опашки от чакащи туристи. Самата гара е добре устроена, има тоалетни, които са платени, има и откъде да си купите кафе и безалкохолни. Имайте предвид, че има директен влак между гарите, който е „доста по-бърз“ от обикалящият. Но дори и за объркате влака, всички спират на желаните от вас места. Разликата е само във времето. Купете си билет отиване – връщане, защото цената е най-добра. 

          Разписанието на влакчета може да проверите също он-лайн. В часовият пояс 8-11 часа трафикът е ужасен, желаещите да пътуват са страшно много. Има доста емигранти, така че бъдете много внимателни с личните си вещи. Кражбите не са рядкост, което е голям минус (ако се случи) за начало на разходката ви. Влака не е дълъг, така че блъсканицата вътре е нещо нормално. Самото пътуване е приятно, защото е сравнително кратко. Влака спира на всяко едно от петте села, влизащи в състава на природен парк Чинкуе Терре. Един ден е достатъчен за обиколка, но ако искате да използвате пешеходния маршрут между селата – са ви необходими поне 2-3 дни. Влакът минава по панорамен път, правен специално за връзка с парка. Гледките са фантастични. А забавлението гарантирано.

          Връщането ни от Вернаца(нашата последна спирка) отне около 30 мин, влакчето беше пълно, но успяхме даже да седнем. Като се замисля , май не чухме италианска реч, само френска и испанска. Явно местните не използват този начин за придвижване. Защо ли?

Срещи с Тоскана - Монтекани Терме

          Започвам разказите си за Тоскана с мястото,  което беше наша отправна точка към  опознаването й - Монтекатини Терме (М.Терме). Намира се на 40км от Флоренция, прочут курортен град, разположен в самото сърце на най-типичната тосканска атмосфера. Един от най-известните СПА курорти в Италия, с едни от най-прочутите лечебни термални извори. Изключително бурна и интересна е историята на М.Терме. Истински разцвет града получава през 20в, когато се превръща в модно място за забавление, отдих и спорт. Отварят се множество хотели, барове, театър и казино. Става любимо място за отдих на Верди, Маскани, Леоканвало и др.

Разбира се най-популярната част от курорта е термалният комплекс Tettuccio.

                    Построени са в стил Belle Epoque. С изискана архитектура и  запазената атмосфера от самото си създаване. Освен за отдих и рехабилитации, градината на комплекса се използва и за провеждането на известният оперен фестивал на Монтекатини.

     В тези термални извори се използват различни минерални води, като: Tettuccio,Regina,Leopoldine и Rinfresco. Влияят много добре на заболяванията: диабет, запек, висок холестерол, чернодробни заболявания, както и проблеми с червата и стомаха.

               
                  Не по-малко известен е и  Монтекатини Алто – старият град

             Намира се непосредствено над „новият Монтекатини Терме“. Построен е доста преди Монтекатини Терме, по време на Средновековието. Разположен е високо в хълмовете, с идеята да се избегне блатистата зона в подножието, маларията върлуваща там, както и постоянната борба за власт между Лука, Флоренция и Пистоа. През 16 в. Медичите започват да възстановяват блатните територии под Алто, а по-късно великият херцог Леополд строи отводнителни канали и термални извори, което води до бързият растеж и разцвет на неизвестният по това време Монтекатини Терме.

          Връзката между двете селища е чрез път и кабинков лифт. Ние се спряхме на лифта, заради прекрасната гледка по време на изкачването.

                                          Фуникулярът М.Терме – М.Алто

             Самият лифт сам по-себе си е уникален.  Идеята за построяването му е от края на 19в. Италианският инженер Александро Ферети го спохожда идеята за изграждане на „по-пряка“ връзка между  М.Алто и М.Терме. Открит е на 4 юни 1898г, като участие в програмата има и великият майстор на операта Джузепе Верди. За съжаление по време на Втората световна война, Фуникуляра получава доста  сериозни повреди, което довежда до преустановяване на използването му. Бурното развтие на М.Терме и наплива на хиляди туристи в курорта, водят до въстановяване на Фуникуляра в началото на август 1982. Направена е пълна реконструкция на задвижващите механизми. Фуникуляра е отворен през туристически сезон от 10ч до 19ч, лятото е с удължено време, от ноември до март е затворен. Билетчетата се купуват от началните спирки в долната и горна части, а цената зависи дали сте група, само отиване или отиване и връщане. Цените варират от 6 до 10 евро, в зависимост от избрания вариант за използване на лифта.

        Монтекани е само началото на едно вълнуващо приключение, каквото е да потънеш в атмосферата на Тоскана.