Гейрангер

Да отидеш до Гейрангер има четири начина:  първият е с круиз на някой от големите пътнически компании, които оперират в ръйона; вторият е с Hurtugruten (това е норвежката крузна компания, нейните услуги са по-евтини от стандартният круиз); третият е с кола и последният е с публичен транспорт  или организирано пътуване от местна туристическа агенция, което се предлага само през активният летен сезон (от който ние се възползвахме и се оказа едно истинско приключение).

Но какво всъщност е Гейрангер? Приема се за гордоста на Норвегия, едно от най-красивите места на земята и сред най-прочутите фийорди в света.

Защо избрахме услугите на местната туристическа компания? Разбира се цената, която ни предложиха(държа да отбележа, че имаше значително намаление на цената за учещи, което си е значителна отстъпка и според европейските стандарти)  се оказа едно от предимствата, но основният плюс беше панорамната обиколка на цялата област, която се предлагаше с този туристически продукт (включващ транспорт с множество фериботи и автобуси).

Начална точка на нашето пътуване е централната автогара на Алесунд (перон7),която е в съседство до пътническият терминал на пристанището.

Stranda

Stranda

Stranda

Преминавайки през различни местности, чийто имена трудно мога да напиша, и след кратко пътуване с ферибот, първото място в което имахме кратка почивка се оказа прекрасно, малко градче Странда, което е местен популярен туристически  център (сами можете да се убедите в това от снимките). Следващата и главна цел на пътуването ни беше Хеллесилт (от където щеше да започне запознаването ни с фийорда на Гейрангер).

Hellesylt

Hellesylt-Geiranger

Хората тук много добре са се възползвали от известността на фийорда. Туристическата индустрия работи на пълни обороти, има множество магазинчета за съвенири, кафенета и хотели, които са разположени до пристанището. Природата е неописуема. Навсякъде е зелено (в което не трябва да се учудвате,тук вали често), много чисто и спокойно.

Hellesylt

Hellesylt

Hellesylt

Приключението започва...

Следва продължение.

Трондхайм, такъв какъвто го видях аз (4 част)

Olav Tryggvason Column

Градският площад е доминиран от осемнадест метровата колона и статуя на царят на викингите - Олаф Тругвасон, който основава Трондхайм през 997 год. Статуята е направена от Вилхелм Расмусен. Колоната и мозайка около нея (заедно) образуват гигантски слънчев часовник.

                                                                                                                       The Go'dagen Statue

Статуята се намира в рамките на централният градски площад. Представлява модел на жена, която е дошла в Трондхайм, за да работи като прислужница. Историята разказва, че след като се е пенсионирала, тя прекарвала времето си в района около градския площад. Винаги поздравявала минувачите с усмивка и им казвала: „Добър ден!” 

Trampe Bicycle Lift - Cyclocable

Трондхайм разполага и с първият в света асансьор за велосипеди. The Trampe-Cyclocable ще ви отведе от стария градски мост почти до Kristiansten Fortress. Асансьорът е напълно безплатен. 

Това е една от най-известната атракции в Трондхайм.

                                                                                                        



                                                           Vår Frue Kirke

Църквата на Дева Мария е управлявана от градската управа като отворена църква. Отворена е за посещение 24 часа през почивните дни.  Това е място, където хората могат да палят свещи, да се молят, да се срещнат на по чаша кафе или чай, или при нужда да потърсят подслон. 

Трондхайм, такъв какъвто го видях аз (3 част).

                                                               "NIDAROS CATHEDRAL"

Катедралата е национална светиня на Норвегия и най-значимият исторически паметник на града. Строителството й започва през 1070 и окончателно е завършена през 1300година.

За съжаление я сполетява пожар, който значително я поврежда. Няколко века катедрата съществува само като руини. През 1869година започва обширно реставриране и възстановяване и век по-късно вече е в оригиналния си вид. 

През "летния сезон"(според мен още не е започнал, а сме вече юли) може да се изкачва най-високата кула на катедрата. За съжаление аз нямах този късмет, но следващият път ще се пробвам, дано имам късмет.

                                                                               "ARMOURY"

Мястото е в съседство с катедралата. В миналото е било резиденция на местното църковно съсловие. В момента се помещава голям музей, който разказва за историята на норвежката армия от времето на викингите до наши дни. Можете да видите на открито бойно снаряжение и оборудване, изпозвано от войниците. В музея още може да се запознаете със събития и истории от периода на окупация на Норвегия, по време на втората световна война.

 Следва продължение.

Трондхайм, такъв какъвто го видях аз (2 част).

                                                                  "BAKKLANDET"

                 Квартал, разположен в старата част, на източният бряг на реката.  Дървени къщи, строени за настаняване на работници през 19-ти и 20-ти век. Сега са реставрирани като къщи с жилищни помещения, кафенета, заведения за хранене и ексцентрични магазини.

                                            "GAMLE BYBRO"-старият градски мост

Първият мост е построен през 1681 за да се осигури лесен достъп от града до крепостта  "Kristiansten". Мостът е проектиран от Карл Адолф Дал. 

Следва продължение.

Трондхайм, такъв какъвто го видях аз.

Макар и за кратко, пребиваването ми в този прекрасен град ми донесе неочаквани изненади и преживявания.

Ако мога да го опиша с една дума: то тя е колоритен. Пролетта (тук пролетта е разтегливо понятие, имайки предвид , че юни месец температурата е само 15 градуса) е може би най-подходящото време да се посети този град. Много зеленина, чисто е навсякъде, но най-вече град, пълен с млади хора - може би, защото е най-големият университетски център в Норвегия.

За съжаление имах възможност да видя само старата част на града, но тя е запазила облика си от времето на създаването му. Разбира се има и нови,  "модерни сгради", но те изцяло се вписват в околното пространство.

Този път ще представя Трондхайм чрез фото разказ, защото снимките най-точно дават представа за видяното от мен.

                                                                 Кейовете "Brigenne"

Най-старите  кейове са разположени по протежение на реката, която преминава през града. Построени са през осемнадесети век. 

 
Днес кейовете изглеждат по-същият начин, както и при построяването си. Повечето са от осемнадесети и деветнадесети век.

Кейовете по посока към морето са  по-ново строителство, но запазват облика на цялата зона.

Следва продължение.

Моят първи "Jentebølgen"

Когато от компанията за която работя, ми предложиха да се включа в това събитие, си казах защо не. Сигурно ще е нещо интересно и приятно, а и факта, че на едно място ще  се съберат много момичета ме заинтригува. До момента, в който разбрах какво ще е всъщност това "мероприятие".

"Стартът"

Оказа се, че е традиционно и че е разновидност на "маратона". Сами разбирате, че аз като един "активен маратонец" изтръпнах.  А и дистанцията си я бива. Трябва да се откажа, беше първата споходила ме мисъл.

О, как се радвам, че не го направих. 

Какво всъщност е "Jentebølgen"? Буквално преведено момичешка вълна. Дистанцията е 5 километра, а събитието е ориентирано към жени от всички възрасти. Освен това можеш да избираш дали да бягаш или спортно ходене. Няма да обянявам кое си избрах.

Преди старта има "загрявка". Трасето е в историческата част на Олесунд. 

Много хубаво са го измислили норвежците това събитие. 

"Част от нашият тим"

Освен агитация към природосъобразен начин на живот и  повече активност, в този отрязък от време, всички магазини и ресторанти в района на събитието, правят големи отстъпки и какви ли не промоции. 

"Медалът"

И като всеки "маратон" участниците трябва да си имат екип, така че и аз си имах специален фирмен "екип" - шалче и тениска, а също и състезателен номер. 

Петте километра се оказаха много приятна "разходка в бързо темпо". След цял ден на стол, това движение се отразява много добре. Всичко  си беше много добре, изключая отвратителното време,  валя през цялото време и накрая взе че стана и студено.


Разбира се завършихме успешно, и получих за участието си ........."медал". Боже и това ми се случи.

"Шоколадовият фондан"

Та както споменах по-горе, ресторантите работеха само за момичета. Нашата компания също беше ангажирала такъв за нас. Класическа обстановка, добра храна и фантастичен шоколов фондан за десерт. Признала съм норвежците за страхотни сладкари.


Та какво по-вълнуващо може да се случи тук. Интересна спортна проява плюс "полезен социален живот", нима може да се иска повече.....?