Що е то “floatel ship”?

Работата ми по проект в областта на офшорната промишленост ме „сблъска” с  много интересно понятие - “floatel”.

Flotel, floatel - [комбинация от float + hotel]- понятието най-често се използва в нефтената индустрия. Това е част от корпус или кораб, използвани за настаняване на работници в офшорни петролни полета.

"Floatel" на български език означава офшорен кораб за настаняване на работещи. Въпросът, който автоматично изниква: това пътнически кораб ли е или е кораб със специално предназначение?

Така наречените” Flotel Ship” трябва да бъдат одобрени от класификационна организация.  Видът на кораб, който най-много се доближава до концепцията на Flotel е Offshore Ship. Наскоро IMO и някои класификационни организации направиха проучване и разследване  как тези кораби трябва да бъдат класифицирани. След известно обсъждане, Det Norske Veritas предполага, че тези кораби трябва да бъдат класифицирани като пътнически кораби, а не като  кораби със специално  предназначение.

Заключението е, че потенциалните Flotel Ship трябва да бъдат проектирани като пътнически кораби, освен ако MODU кодекс няма някакви допълнителни изисквания към този тип кораби.

Каква е историята на ” Flotel Ship”?

През 1977г. е построен първият полу-потопяем  „flotel”, наречен „Астория”. Това се е явило като най-доброто решение за краткосрочното настаняване  на обслужващият персонал в близост до платформата. Но този „хотел” има и доста недостатъци: висока цена на придобиване; високи разходи за експлоатация; ограничена подвижност; липса на многоцелева работа; комплексни системи за връзки; зависимост от неблагоприятните атмосферни условия.

През 2005г., m/v Еda Fjord се превръща в кораб по предоставяне на услуги за настаняване на обслужващ персонал за офшорната промишленост в Нигерия. Предвидено е настаняването на 330 души и се счита, че това е първият кораб flotel. Този кораб се позиционира с помощта на система за динамично позициониране на борда, което служи да се поддържа точна и непрекъсната позиция. Отличното представяне на Еda Fjord води до решението и други компании в областта на офшорната промишленост да изградят свои собствени кораби flotel.


PS. Можете да видите линка в коментара. Дадено е нагледно какво представлява „flotel” и какви са неговите характеристики.

Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул.

                              Съединението на България!
                Ще Ви представя  историята на една църква, която не е в пределите на България.

           Имах "привилегията" да бъда сред "последните" посетителите на българската светиня в Истанбул - църквата  "Свети Стефан", по- популярна като желязната църква, преди да бъде изцяло затворена за посещение , поради началото на цялостният й ремонт. Този ремонт ще се осъществи благодарение на изключителната финансова подкрепа на истанбулската голяма община, общината Фатих и окръжната администрация на Турция. Общината  на град Истанбул е осигурила 2 млн. и 500 хиляди турски лири, което се равнява на около 1 млн. и 200 хиляди евро. за ремонта на нашата, българската църква.

                Не мислете, че съм объркала основния спомоществовател - уви това не е нашата  родина България.

                Не е ли странно, страна която ни е държала в робство 500 години да се грижи за паметник - светиня за хиляди българи по време на Възраждането, а ние българите да нехаем за историята си?

          Редно е да спомена и подкрепата, която са оказали родолюбиви българи за опазването и съхранението на храма. 

               Когато храмът е бил построен , българската колония в космополитния град е наброявала 50 хиляди души, сега българите са около 500 и на техните плещи отново лежи грижата за опазване на българщината и предаване на традициите. Намерени са родолюбиви спонсори от България за реставрация на покрива и иконите, за нов иконостас. Досега българското правителство е отделило нищожна сума, а е бил необходим цялостен архитектурен проект за реконструкция.

                   Със средства, осигурени от пловдивски дарители, пловдивски реставратори под ръководството на Ваня Христова са реставрирали 40-те икони от иконостаса и възстановили куполното покритие в храма. 

         Желязната църквата е разположена на стотина метра от Златния рог, теренът е песъчлив и податлив. Под влиянието на подпочвените води на мястото, църквата бавно потъва. А под влиянието на влагата – ерозира. Въпреки усилията, които църковното настоятелство полага да я позакрепи, състоянието й се влошава с всеки изминат ден.

         

     Избегната е реална опасност, надвиснала над Желязната църква. В момента, в който турската държава реши, че един имот е изоставен и безстопанствен, той автоматично става собственост на държавата. Тази злочеста участ вече е сполетяла единственото българско училище в Истанбул.

           Исмет - нашият гид по време на посещението ни в църквата, разказваше с толкова любов за това място /въпреки че той и семейството му са се преселили от Асевновград в Истанбул по време на "възродителният процес"/, че чак ми стана срамно, колко много не зная за  тази светиня и най-вече за нейната настояща съдба.

                                           Накратко за църквата.

                 Българската църква „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели по света и единствената православна желязна църква от 19 век – важен архитектурен паметник за световното културно наследство. В двора й са погребани водителите на борбата за църковна независимост на България – митрополитите Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

      Построена в началото на 19 век. До тогава българите отслужвали църковни литургии в църкви, които били под егидата на гръцкaтa патриаршия. Езикът обаче в тези обреди е бил гръцки, което не се нравело на българските християни.

               Един от авторитетните представители на българското общество в Истанбул (Стефан Богориди), отправя иск към държавата през спетември 1848 г, гласящ: "Така както гърците, арменците, евреите - Ние също искаме религиозните ни обреди да се извършват на собствен език. С гърците сме православни/ортодоксални християни, но езикът е различен"!

       През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект  Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма "Рудолф фон Вагнер". Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

           След производството на всички елементи, първоначално църквата се сглобява в самият двор на фирмата във Виена. 
     След одобрението, всички детайли се разглобяват и извозват през река Дунав и Черно море към Истанбул. В Истанбул, произведението е монтирано на сегашното си място след година 1 и половина труд. През 1898г отваря порти с тържествена литургия.

                 Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес.  Иконостасът е изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.

             Снимките, които ще видите няма да коментирам, те самите говорят за състоянието на църквата. Надявам се , че след година и половина тя ще е отново в целият си и неповторим блясък.

                 Има идея Турция да предложи включването на "Свети Стефан" в списъка на ЮНЕСКО на световното историческо наследство, а от българска страна да бъде предложена Джумая джамия в Пловдив.


Честит празник на всички българи!