Тромсо

     Тромсо, или както повечето норвежци обичат да го наричат - северният Париж.

    Разположен е в северозападната част на страната, близо до полярният кръг и е най-големият град в страната, на тези географски ширини. Не случайно месните хора толкова много се гордеят с града си.

     До края на 60-те години е малък, провинциален град, но с намирането на нефт и газ в Норвежко и Баренцово море, този район става изключително привлекателен, както за живеене, така и за работа. Инвестициите, както от частни фирми, така и от държава са големи.Тук е разположен арктическият университет, както и новите, големи представителства и централи на някой от най-големите норвежки фирми, като Статойл, Акер, Вард и др.

     За съжаление времето ми за разходка из града се сведе само до няколко минути, но все пак успях да направя няколко снимки и да уловия духа на този град.

     Температурата е само -11 градуса, кристален и "свеж" въздух, който щипе по бузките, изключително приветливи хора. Местните хора обясниха, че отдавна не е имало толкова топла зима като тази сега. Обичайните температури са около -15 до -20 градуса. Денят почти го няма, само 2 - часа по обяд. Слънце също няма. Въпреки красотата си, животът на тези ширини изобщо не е лесен и не е за всеки. Местната администрация всячески се опитва да разширява социалният живот в града и да провокира активност сред населението, за да намали ефекта от дългите и студени дни и нощи. 

  

   Самият град е разделен на няколко отделни, големи части. Най-голямата и популярна е тази, разположена на острова. Той е свързан с останалите райони чрез много красиви мостове, като единият от тях е гордостта на града, както и негов символ. Другата популярна "забележителност" е църквата с авангардна архитектура. Ще видите снимки и на двете "забележителности".

     Сега е сезонът на полярното сияние. Въпреки, че се оглеждах през цялото време, уви не ме споходи късмета да го видя. Местните обясниха, че трябва да се излезе извън града, на широко и равно място, за да се улови. Но невинаги, дори и опитните ловци на сияния, успяват да го хванат. Може би следващият път ще имам късмет да хвана моето северно сияние.

Гейрангер - 2 част

Началото на нашето пътуване е пристанището на Хелесилд.

Самият фиьорд е с дължина 20 километра, но най-популярната част е тази, непоследствено до селото, носещо името на самият фиьорд. Изумурудено-зеленият "Geirangerfjord" е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

По време на мини круиза, който е задължитилен за всеки един, решил да посети този воден мир, ще се насладите на едни от най-хубавите водопади: the Seven Sisters, the Suitor и the Bridal Veil. Самият круиз е с продължителност около час и половина, като за начало ние избрахме пристанището на  Хелесилд (Hellesylt). Групата, в която попаднахме беше доста разнородна, но китайското присъствие, като че ли беше доминиращо. Добре е да заемете местата си на борда на кораба по-рано и то на горна палуба - за да се насладите на прекрасните гледки, които ще видите по време на разходката. Въпреки че, след първият завой, почти няма да стоите на мястото си  (тъй като водопадите и красивите местности са разположени от двете страни на фиьорда и за да ги видите, ще се налага да се движите по цялата палуба). Е това е при условие, че искате да запечатате това пътуване във вашите фотоапарати. Друг  съвет е да сте добре облечени. Въпреки, че бяхме в разгара на "активния летен сезон", много се радвах, че бяхме взели по-топли дрехи и то с качулки. Времето е много променливо, много често слънцето се редува с дъжд, а чъдърите на са много подходящ аксесоар, заради силния вятър.

Гейрангер и неговото село се посещават от около 600 000 човека годишно, като бройка се увеличава стремглаво с годините. 125 големи круиза влизат в пристанището всяка година, и макар че, гледката на толкова красиви кораби да е впечатляваща, шумът и пренаселеността донякъде развалят атмосферата на това норвежко природно чудо.

Когато пристигнете в самото село имате няколко възможности да разнообразите оставащата част от деня си. Едната е да се запишите за някоя от екскурзиите (до съседните ледници, малка подробност- трябва да имате над 6 часа свободно време, за да идете до тях), които се предлагат от местната туристическа агенция. Втората възможност е да се разходите из самото село и да посетите единственият  музей, представящ историята на възникването на ледниците. От тази възможност ние се възползвахме и преживяването беше уникално. За първи път видях изключително реалистична симулация на огромна, падаща лавина и усещането беше доста стряскащо. И последната опция е да се разходите по т.нар. Орлов път "Eagle's Way", нещо, което не бива да бъде пропускано.

В началото на фиьорда

Водопадът "Седемте сестри"

Селото на Гейрангер

Поглед от върха на "Eagle's Way"

Независимо от къде и как ще пътувате до Гейрангер, се настройте за едно вълнуващо и стимулиращо сетивата приключение.

Следващият път ще се опитаме да "щурмуваме" някой от ледниците в района.