неделя, 28 януари 2018 г.

Пещера Проходна - "Очите на бога"

     Бяхме в района, когато спонтанно решение и бързичка организация ни доведоха до едно много малко познато за нас място - Пещерата Проходна или по-популярна като Очите на бога.

      За тази пещера знаех само от пътеписите в мрежата и разбира се от филма "Време разделно".
           Рядко нещо видяно на живо ме е впечатлило повече от клипчетата в мрежата.

         Самата пещера се намира в района на Карлукова, близо до Луковит. За съжаление поради недоброто поставяне на табелата в Луковит, ние пропуснахме отбивката за самата пещара и се наложи да "се запознаем" по-подробно с района на Луковит. Нищо лошо, ако целта ни беше самият град, но в нашият случай целта беше съвсем друга.
     Както и да е, в крайна сметка намерихме правилната отбивка и след няколко минути се озовахме на "паркинга"  пред самата пещера.



     Няма вход за посещение, но и пътят до там си беше преживяване, тъй като предния ден беше валяло и всичко беше в кал. Изненадана съм, че толкова популярно за местните място не е благоустроено и не "генерира" приходи за местната община, която не ми се видя в цветущо състояние.
     Липсата на "тоалетна", както и невъзможността да си закупиш топла напитка в студеното време, също не бяха в плюс на иначе превъзходната разходка, която си направихме из самата пещера и околността. Тук не говорим да има космически такси за вход, все пак пещерата се посещава от много деца и пенсионери, но билетче на символична цена , примерно от 2 лева, би довело до изграждане на приличен достъп до пещерата, както и до облагородяване на района пред самата пещера, осветяването й и подобряването на вътрешните подходи.














     Иначе самата пещера не може да бъде описана с две думи. Усещанията, които те спохождат са различни - от възхита до безмълвие и страхопочитание, особено като застанеш под самите очи и се взреш в тях.

     Много ми хареса, че докато бяхме там и въпреки студеното време, пешерата се напълни с много ученици и дори имаше два автобуса с пенсионери. Мястото наистина си заслужава да бъде видяно и няколкото прекарани часа в района са едно смислено прекарано време. 
   Жалко, че рекламата на този район почти липсва, защото освен пещерата, в околността има още интересни места за посещение.


неделя, 21 януари 2018 г.

 Ла Специя – нашата входна врата към Чинкуе Терре

          Основна цел на нашето пътуване през този ден е Чинкуе Терре. Последните години това място изживявя своя ренесанс и е притегателна точка за хиляди туристи, искащи да се потопят в неповторимата атмосфера на автентичната Лигурия. Да се стигне до там има някои особеностти, в зависимост от това,  с колко време разполагаш. В нашият случай времето беше основният фактор и най-бързият и „ефтин начин“ да стигнем до Чинкуе се оказа влака, който свързва Ла Специя и Леванто.
          Но нека започна с Ла Специя (La Spezia), който е пристанищен град , считан от повечето туристи (включително и нас) за „вход“ към омагьосващият парк Cinque Terre (Петте земи). Той е вторият по големина град в Лигурия (северна Италия), с едно от най-големите пристанища на Лигурската ривиера.

          С автобус се придвижихме от Монтекатини Терме до централната ж.п. гарата на Специя, която е нашата отправна точка. Съветът ми е предварително да си направите резервация за влака, като си закупите билета он-лайн, за да избегнете огромните опашки от чакащи туристи. Самата гара е добре устроена, има тоалетни, които са платени, има и откъде да си купите кафе и безалкохолни. Имайте предвид, че има директен влак между гарите, който е „доста по-бърз“ от обикалящият. Но дори и за объркате влака, всички спират на желаните от вас места. Разликата е само във времето. Купете си билет отиване – връщане, защото цената е най-добра. 


          Разписанието на влакчета може да проверите също он-лайн. В часовият пояс 8-11 часа трафикът е ужасен, желаещите да пътуват са страшно много. Има доста емигранти, така че бъдете много внимателни с личните си вещи. Кражбите не са рядкост, което е голям минус (ако се случи) за начало на разходката ви. Влака не е дълъг, така че блъсканицата вътре е нещо нормално. Самото пътуване е приятно, защото е сравнително кратко. Влака спира на всяко едно от петте села, влизащи в състава на природен парк Чинкуе Терре. Един ден е достатъчен за обиколка, но ако искате да използвате пешеходния маршрут между селата – са ви необходими поне 2-3 дни. Влакът минава по панорамен път, правен специално за връзка с парка. Гледките са фантастични. А забавлението гарантирано.


          Връщането ни от Вернаца(нашата последна спирка) отне около 30 мин, влакчето беше пълно, но успяхме даже да седнем. Като се замисля , май не чухме италианска реч, само френска и испанска. Явно местните не използват този начин за придвижване. Защо ли?

неделя, 14 януари 2018 г.

Срещи с Тоскана - Монтекани Терме

          Започвам разказите си за Тоскана с мястото,  което беше наша отправна точка към  опознаването й - Монтекатини Терме (М.Терме). Намира се на 40км от Флоренция, прочут курортен град, разположен в самото сърце на най-типичната тосканска атмосфера. Един от най-известните СПА курорти в Италия, с едни от най-прочутите лечебни термални извори. Изключително бурна и интересна е историята на М.Терме. Истински разцвет града получава през 20в, когато се превръща в модно място за забавление, отдих и спорт. Отварят се множество хотели, барове, театър и казино. Става любимо място за отдих на Верди, Маскани, Леоканвало и др.






Разбира се най-популярната част от курорта е термалният комплекс Tettuccio.



                    Построени са в стил Belle Epoque. С изискана архитектура и  запазената атмосфера от самото си създаване. Освен за отдих и рехабилитации, градината на комплекса се използва и за провеждането на известният оперен фестивал на Монтекатини.



     В тези термални извори се използват различни минерални води, като: Tettuccio,Regina,Leopoldine и Rinfresco. Влияят много добре на заболяванията: диабет, запек, висок холестерол, чернодробни заболявания, както и проблеми с червата и стомаха.

               
                  Не по-малко известен е и  Монтекатини Алто – старият град



             Намира се непосредствено над „новият Монтекатини Терме“. Построен е доста преди Монтекатини Терме, по време на Средновековието. Разположен е високо в хълмовете, с идеята да се избегне блатистата зона в подножието, маларията върлуваща там, както и постоянната борба за власт между Лука, Флоренция и Пистоа. През 16 в. Медичите започват да възстановяват блатните територии под Алто, а по-късно великият херцог Леополд строи отводнителни канали и термални извори, което води до бързият растеж и разцвет на неизвестният по това време Монтекатини Терме.







          Връзката между двете селища е чрез път и кабинков лифт. Ние се спряхме на лифта, заради прекрасната гледка по време на изкачването.



                                          Фуникулярът М.Терме – М.Алто





             Самият лифт сам по-себе си е уникален.  Идеята за построяването му е от края на 19в. Италианският инженер Александро Ферети го спохожда идеята за изграждане на „по-пряка“ връзка между  М.Алто и М.Терме. Открит е на 4 юни 1898г, като участие в програмата има и великият майстор на операта Джузепе Верди. За съжаление по време на Втората световна война, Фуникуляра получава доста  сериозни повреди, което довежда до преустановяване на използването му. Бурното развтие на М.Терме и наплива на хиляди туристи в курорта, водят до въстановяване на Фуникуляра в началото на август 1982. Направена е пълна реконструкция на задвижващите механизми. Фуникуляра е отворен през туристически сезон от 10ч до 19ч, лятото е с удължено време, от ноември до март е затворен. Билетчетата се купуват от началните спирки в долната и горна части, а цената зависи дали сте група, само отиване или отиване и връщане. Цените варират от 6 до 10 евро, в зависимост от избрания вариант за използване на лифта.


        Монтекани е само началото на едно вълнуващо приключение, каквото е да потънеш в атмосферата на Тоскана.