Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул.

                              Съединението на България!
                Ще Ви представя  историята на една църква, която не е в пределите на България.

           Имах "привилегията" да бъда сред "последните" посетителите на българската светиня в Истанбул - църквата  "Свети Стефан", по- популярна като желязната църква, преди да бъде изцяло затворена за посещение , поради началото на цялостният й ремонт. Този ремонт ще се осъществи благодарение на изключителната финансова подкрепа на истанбулската голяма община, общината Фатих и окръжната администрация на Турция. Общината  на град Истанбул е осигурила 2 млн. и 500 хиляди турски лири, което се равнява на около 1 млн. и 200 хиляди евро. за ремонта на нашата, българската църква.

                Не мислете, че съм объркала основния спомоществовател - уви това не е нашата  родина България.

                Не е ли странно, страна която ни е държала в робство 500 години да се грижи за паметник - светиня за хиляди българи по време на Възраждането, а ние българите да нехаем за историята си?

          Редно е да спомена и подкрепата, която са оказали родолюбиви българи за опазването и съхранението на храма. 

               Когато храмът е бил построен , българската колония в космополитния град е наброявала 50 хиляди души, сега българите са около 500 и на техните плещи отново лежи грижата за опазване на българщината и предаване на традициите. Намерени са родолюбиви спонсори от България за реставрация на покрива и иконите, за нов иконостас. Досега българското правителство е отделило нищожна сума, а е бил необходим цялостен архитектурен проект за реконструкция.

                   Със средства, осигурени от пловдивски дарители, пловдивски реставратори под ръководството на Ваня Христова са реставрирали 40-те икони от иконостаса и възстановили куполното покритие в храма. 

         Желязната църквата е разположена на стотина метра от Златния рог, теренът е песъчлив и податлив. Под влиянието на подпочвените води на мястото, църквата бавно потъва. А под влиянието на влагата – ерозира. Въпреки усилията, които църковното настоятелство полага да я позакрепи, състоянието й се влошава с всеки изминат ден.

         

     Избегната е реална опасност, надвиснала над Желязната църква. В момента, в който турската държава реши, че един имот е изоставен и безстопанствен, той автоматично става собственост на държавата. Тази злочеста участ вече е сполетяла единственото българско училище в Истанбул.

           Исмет - нашият гид по време на посещението ни в църквата, разказваше с толкова любов за това място /въпреки че той и семейството му са се преселили от Асевновград в Истанбул по време на "възродителният процес"/, че чак ми стана срамно, колко много не зная за  тази светиня и най-вече за нейната настояща съдба.

                                           Накратко за църквата.

                 Българската църква „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели по света и единствената православна желязна църква от 19 век – важен архитектурен паметник за световното културно наследство. В двора й са погребани водителите на борбата за църковна независимост на България – митрополитите Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

      Построена в началото на 19 век. До тогава българите отслужвали църковни литургии в църкви, които били под егидата на гръцкaтa патриаршия. Езикът обаче в тези обреди е бил гръцки, което не се нравело на българските християни.

               Един от авторитетните представители на българското общество в Истанбул (Стефан Богориди), отправя иск към държавата през спетември 1848 г, гласящ: "Така както гърците, арменците, евреите - Ние също искаме религиозните ни обреди да се извършват на собствен език. С гърците сме православни/ортодоксални християни, но езикът е различен"!

       През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект  Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма "Рудолф фон Вагнер". Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

           След производството на всички елементи, първоначално църквата се сглобява в самият двор на фирмата във Виена. 
     След одобрението, всички детайли се разглобяват и извозват през река Дунав и Черно море към Истанбул. В Истанбул, произведението е монтирано на сегашното си място след година 1 и половина труд. През 1898г отваря порти с тържествена литургия.

                 Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес.  Иконостасът е изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.

             Снимките, които ще видите няма да коментирам, те самите говорят за състоянието на църквата. Надявам се , че след година и половина тя ще е отново в целият си и неповторим блясък.

                 Има идея Турция да предложи включването на "Свети Стефан" в списъка на ЮНЕСКО на световното историческо наследство, а от българска страна да бъде предложена Джумая джамия в Пловдив.


Честит празник на всички българи!