Гдиня

Кратко бизнес пътуване ме отведе в град, за който нямах никаква представа, освен че е в Полша и е близо до популярният курорт Сопот.

Градът се развива много бързо и може би това е причината да срещна доста млади хора по улиците.

Центърът напомня много на  град от социалистическото минало, но някой от крайните квартали са доста модерни. Не се слави с историческо минало, за разлика от съседният Гданск. Но морската индустрия оказва изключително влияние върху целият регион.

Младите хора имат работа. Оказа се, че дори могат да избират, което прозвуча малко странно, на фона на масовата полска инванзия в западна Европа. Заплатите са добри, някъде по-средата между България и  Европа. Стандарта на живот също не е лош, поне от първите ми впечатления.

Поляците обичат да се веселят и знаят как да го правят. Традиционната им кухнята  е малко странна  за моят вкус, но пък са станали майстори на копирането на популярни италиански и френски ястия, като са им придали лек полски привкус и разбира се оригинални полски наименования. В което няма нищо лошо, на мен ми хареса.

Цените са доста по-високи от тези в България и много се доближават до тези в западна Европа. Използват още полската злота като разплащателно средство и не искат да минават на евро, което ревностно се опитват да запазят  (незнайно защо ние в България искаме точно обратното). Определено са националисти и много се гордеят със страната си.

Аквариума

Гдиня е предпочитано място от поляците през летният туристически сезон. Сега няма много изкушения и животът е почнал да позамаря. 

Бриксдал

Понякога си мисля, че Господ е забравил да си тръгне от Норвегия. Безкрайната красота наприродата не подлежи на описание. Трябва само да й се наслаждаваш.

Briksdal Glacier е чяст от основният ледников масив (Jostedal Glacier), който е най-големият ледник на Европейският континент. Той е един от най-популярните ледници в Норвегия, поради своята достъпност. Намира се в известна туристическа зона, в района на Стрин.

Тази зона е защитена територия и е обособена като национале парк, който обхваща 486 кв.км. Самото разположение на ледника е в северната част на Jostedalsbreen, в националният парк носещ същото име. Завършва  с малко ледено езеро, разполажено на 346 метра надморска височина. 













Размерът на ледника Бриксдал се е променил и зависи от температурата и количеството на валежите. Измервания на глетчера датират от 1900 г. и показват незначителни промени в структурата му. Изключителна популярност природният феномен придобива в края на миналият век, поради разрастването си, на фона на намаляващите размери на други популярни ледници в Европа.













За съжаление в началото на този век, размерът на Бриксдал намалява, като през периода 2007-2008 е регистрирано и най-голямото му намаление.
За да се стигне до леденото езеро е необходимо да се изминат малко над 3,5 км., които започват от The Briksdal Mountain Lodge, и можете да ги вземете пешком или като наемете Troll cars.


Най-подходящото време за посещение е между средата на април и октомври. Зимата крие доста предезвикателства и не се препоръчва за масов туризъм.

Няма входна такса за посещение на Националният парк и ледника в частност. Има цена за паркинг, коят е 50 крони. Ако сте гладни и жадни има кафе и ресторант, разположени в началната точка на парка.

Dalsnibba-мечтата на всеки фотограф

Миналата година, си обещах да посетя едно изключително място, близо до Гейрангер. Е, явно когато човек си обещае нещо, в повечето случаи, то се случва.

Отново съм в прекрасният фиьорд на Гейрангер, но този път го посещавам откъм сушата. Не мога да го сравня с фантастичните гледки, които предлага едно пътуване с кораб, но природата и от тази страна природада е неописума. Толкова много красота събрана на едно място, че чак се чудиш къде по-напред да гледаш.

Този пък ще пиша за Dalsnibba. Мястото мечта за всеки фотограф, искащ да улови магията на фиьорда на Гейрангер.

До там се стига пешком /разстоянието не е малко, но при повечко ентусиазъм е възможно/ и с автобус/кола, по доста впечатляващ планински път. Върхът е разположен на 1500м надморска височина, точно срещу селото на Гейрангер. 

Времето е ужасно променливо, като варира от гъста мъгла до ясно слънце, само в рамките на няколко минути. Така, че ако очаквате да направите паметни снимки, трябва да имате доста бързи рефлекси и голяма доза късмет.

Препоръчително е да сте облечени със зимни дрехи, тъй като да вали сняг през юни е нещо напълно естествено. Върховете са покрити са сняг, а само няколко стотици метри по-надолу всичко е искрящо зелено.

Много от посетителите са оставили своят отпечатък тук. В информационният център ни обясниха, че в края на юли и началото на август, времето е меко и можеш да използваш въображението си и да си построиш собствена каменна фигура на върха. Такива има в изобилие, но за съжаление времето беше ужасно мъгливо и снимките не се получиха хубави.

Когато небето е ясно, можете да наблюдавате звездите през инсталираният за целта телескоп.

Умишлено на върха няма искуствено осветление, за да може посетителите максимално да се доближат до естественото излъчване на небесните тела. Надявам се следващият път и аз да мога да усетя тази магия.

Монако и историята на една принцеса

  Както споменах в предишната си публикация, Монако в повечето случаи съм го свързвала с монархическият род Грималди и Формула 1. Но най-голямата забележителност за мен си остава Океанографският музей.

      Въпреки това, Монако си остава лобното място на една съвременна принцеса, за коята се разказват много истории.

       Духът на принцесата на Монако-Грейс Кели, витае из целият град. Навсякъде, в централната част, както и около двореца , можете да видите  нейни снимки. А така също  и снимки на членове на монархическото семейство. 

      Гробовете на монархическият род Грималди, както и на Г. Кели (холивудска филмова звезда, която омъжвайки зе принц Рение III става принцеса на Монако. А някой беше казал, че Пепеляшките не съществували) се намират в катедрата на Монако  "Сейнт Никола - или както е по-известна сред местното население Катедралата на Дева Мария на непорочното зачатие" (Saint Nicholas Cathedral). Самата катедрала се намира на няколко минути пешком до Аквариума, както и до прекрасната ботаническа градина на Монако. 

Катедралата

Гробът на Грейс Кели

             За посещение е отворена след 12 часа, тъй като сутрин обикновено има църковна служба. Прието е в този интервал от деня да няма посещения от туристи. Интересен факт е, че тук са се венчали всички монарси от фамилията Грималди, както и всички погребални литургии са се извършвали в нея. Гробът на принц Рение е до този на принцесата, но ако не знаете френски, трудно ще разберете къде точно се намират те. Самата катедрала е осветена през 1875г, но строителството й е започнало през XIIIв. Първото по-голямо разширение датира от 1500г.

.

Монако-Океанографски музей

В повечето случаи съм свързвала Монако единствено с фамилия Грималди (най-вече Грейс Кели).

Знаех, че ще го посетим  и се запитах кое е най-важното, което трябва да видим там?

Бях чувала за Океанографският музей и за църквата, в която е погребана Грейс Кели, така че за времето, с което разполагахме, тези два интересни  обекта бяха добър избор за посещение.

Океанографският музей е първата красива и помпозна сграда, с която се сблъсваш, когато се изкачиш с асансьора от подножието до върха на скалата, върху която лежи част от града (княжеството).

Всъщност, това, което видях в музея, в пъти надмина и най-смелите ми очаквания.

Повече от 6000 морски екземпляра в тяхното естествено местообитание. Музея е разделен на три обособени части: видове от Средиземно море; една от най-големи колекции корали -  в раздела тропически води и разбира се атракцията - басейна на акулите.

Тук можеш да се срещнеш с подводния свят в цялата му автентичност. Басейните са с различни размери (от 100 до 450 000 литра). Освен риби, те са приютили и  200 вида безгръбначни и около сто вида твърди и меки корали.

Музея или както е по-известен - "Аквариумът", е един от най-старите в света. Още през 1903 средиземноморски риби и безгръбначни са били държани тук в циментови басейни. В началото на 1930 г. към тях се присъединяват и тропически риби . 

Басейна, който привлича всички посетители, е този на акулите. Той е 6м. дълбок и е с вместимост 450 000 литра морска вода. За да издържи на налягането дебелината на прозрачните стени е 30 см..Така са проетирани, че да не нарушават формите и цветове на морските обитатели, гладани отвън. 

Друг изключителен елемент е рифът от корали. Изградената коралова екосистема е биологически и технологичен връх в историята на морската наука. Създаден е през 1989 г. и е дом на корали, от които най-старите колонии са на над 20 годишна възраст.

За да се насладите на цялостното многобразии от обитатели, трябва да си осигурите поне 2-3 часа.

Със сигурност ще се поизморите от разходката така че, на последния етаж има страхотно кафе, с прекрасен изглед към Монако.

Цената на билета е 14/10 евро, но ако се организирате в група, можете да получите отстъпка. 

Обиколила съм много аквариуми, но този е фантастичен и всяка една минута прекарана в него си заслужава.