В подножието на Царевец е разположена най-новата атракция на старата столица "Паркът на миниатюрите".
Моите адмирации за замисъла и реализацията, въпреки че не видяхме всички миниатюри. Но ни увериха, че на 22 Март - денят на Търново, всички направени миниатюри ще бъдат изложени.
Как се стига до парка - ние се спряхме на варианта с автобус. Хванахме номер 5 от центъра на града и след кратка обиколка на част от града, стигнахме до набелязаната цел. Спирката е пред самия парк и няма как да се объркате. Разбира се може да стигнете и с кола, има доста голям паркинг и ще може да паркирате спокойно.
Входа никак не е символичен, цената е 10лв за нормален билет. За пенсионери и учащи е 5лв. Но има и комбиниран, семеен билет, който е най удачен за семества с деца.
Отделете си поне един час, за да видите всички експонати. Някои от тях са стряскащо детайлни и много прецизно направени. А влаковата композиция със сигурност ще стане любимата миниатюра на малчуганите.
Има и барче, където можете да си закупите топли напитки или безалкохолни. Има на разположение и тоалетна. Обясниха ни, че са предвидени нови екстри за посетителите, които ще станат реалност съвсем скоро.
Със сигурност ще си прекарата страхотно в този нов парк на старата столица, при това на много чист въздух и тишина. Препоръчвам го!
неделя, 4 февруари 2018 г.
Чинкуе Тере (The Cinque Terre) - да откриеш петте земи
Когато си в Лигурия е невъзможно да не се отбиеш до Чинкуе Тере или на български по - популярно кото петте земи. Зад това понятие стоят пет малки селца, разположени по стръмното крайбрежие на Лигурско море - Риомаджоре, Манарола,Корнилия (за разлика от другите е разположена на върха на една скала), Вернаца и Монтесоро (най-градския тип селище, с изцяло курортна насоченост и няма очарованието на другите села). Тези села са обединени в природен парк Чинкуе Тере, който е включен в списъка на Юнеско за световно културно наследство.
Предвидихме един ден, за да се потопим в атмосферата на автентичната лигурска ривиера, като нашето пътешествие започна от Ла Специя, за която писах в един от предишните си блогове. Решихме да посетим три от петте села, тъй като от разказите които чухме за месността, излезе че две от селата не са толкова колоритни като останалите, а и времето ни не беше безкрайно. Така че започнахме с Риомаджоре, след това посетихме Манарола и за накрая оставихме Вернаца.
Риомаджоре
Първата спирка от пътуването ни с влака от Ла Специя е Риомаджоре. То е най-южното от петте села и се спуска стремглаво към брега. Най-голямата атракция е главната търговска улица Виа Коломбо, на коята са разположени всички по-известни барове, ресторанти и магазини. Задължтелно трябва да опитате морските дарове, които се предлагат на няколко места. Приготвят се пред вас и в зависимост какво искате да ви сложат, цената варира от 6 до 18 евро за порция. Ние се спряхме на половин килограмовите порции, тъй като бяхме гладнички. Бих казала, че ни дойде в повече храната, особено в комбинация с хубавото бяло вино и горещото време навън. Не можахме обаче да се откажем и от божественият сладолед, който се продаваше на пристанището. Непременно си хапнете (цената е около 4-6 евро за кофичка, в зависимост от вида).
За съжаление, ако очаквате да откриете истински плаж и да се попечете там, ще останете разочаровани. Това занимение, ние го оставихме за следващото село.
Отделете си между 2-3 часа за да се разходите спокойно из криволичещите улички, а и за да хапнете от вкусната средиземноморска храна.
Манарола
Влюбване от пръв поглед - ако мога да опиша първото впечатление. Бих пропуснала всички останали селца, ако предварително знаех какво щяхме да видим.
Как само мрише на море, а водата е кристално чиста. Тук си позволихме да отделим повече време, като се потопихме в изумрудените води на Лигурското море. Отново няма плаж в познатия ни смисъл - такъв дето има пясък. Доста е каменисто и трябва да сте внимателни къде стъпвате. Водата е много солена и е хубаво след това да се облеете с прясна вода, иначе от високите температури, кожата започва да щипе. Ние открихме случайно едно закътано заливче и успяхме максимално да се насладим на морските бани.
Разбира се предвите време за разходка из селото. Има направена и нещо като крайбрежна алея от която се откриват прекрасни гледки към селото и морето. Манарола е и най-старото от петте села.
Най-голямата атракция в селото е "Пътят на любовта - Via dell'Amore, "Love's Trail"", който свързва селото с Риомаджоре. За съжаление нямахме време за да го опознаем.
Със сигурност съм пристрастна към Манорола, но все пак, тук си оставете поне 4 часа, за да се насладите на прекрасното море.
Вернаца
Последното от селата, които посетихме. За него знаехме най-много и като че ли имахме най-големи очаквания. В действителност се оказа нашето разочарование. Може би защото беше последно в програмата, а може би и защото беше претъпкано от туристи и почти нямаше въздух. Или защото плажа беше превзет на 100 процента, а вода беше мътна и мръсна. Затова ние се отказахме от морските бани и се насочихме изцяло към разучаване на селото и катерене по малките криволичещи улички.
Историята на селото датира от 1080г. По-късно, в края на 13век се строи и най-запазената църква в района на Чинкуе Тере "Санта Маргарита Антихокия", която е разположена на площад Пиаца Маркони. Не можете да се объркате и ще е я намерите лесно, тъй като е само на минута от плажа.
Подобно и на другите четири села, Вернаца влиза в състава на Националния парк Чинкуе Тере. Основният поминък тук е туризма, но видяхме и много рибари, както доста маслинови горички по хълмовете. През 2011 селото е бло залято от масирано свлачище и е изцяло евакуирано. Благодарение на държавната помощ е възстановено и отново фунционира, като местните казват, че последните пет години постоянно живеещите в селото се е увеличил значително.
Нашата еднодневна разходка мина неусетно. Приятно уморени и опиянени от приключенията в петте земи, беше време да се отправим към изследване на сладката Тоскана.
