Сладкият Залцбург

Не съм си мислила, че един австрийски град ще влезе под кожата ми и че няма да искам да си тръгна от него.
Залцбург. Усещането е да си като у дома. Сравнявайки го с Виена, която е леко хаотично забързана, то Залцбург е обзет от едно аристократично спокойствие и лека монотонност, които страшно ми харесаха.

Времето е прекрасно за разходки. Попадаме на седмичния градски пазар и изпадаме в голяма дилема, какво по напред да опитаме от множеството деликатеси (меса, сирена, зеленчуци и сладки) разположени по всички сергии. Приятната атмосфера се допълва от изпълнението на местен оркестър за традиционна музика. Все пак се спираме на традиционни австрийски наденички с хубава австрийска биричка. 

Когато си в Залцбург за кратко е хубаво да имаш някакви цели за посещение, ако не искаш да се луташ безцелно. Цел номер едно - традиционните кугел бонбони (като най-известни сред сред тях са бонбоните Моцарт). Правят се от смлени бадеми и марципан плюс различни видове есенции (Mozartkukel). Търсейки ги, попадаме на малка и непозната за нас работилница, която си има магазинче за продажба на бонбони.  

Оказа се че това е родното място на оригиналните кугел бонбони, които нямат почти нищо общо с масовите бонбони, които се продавт навсякъде. Цената също е уникална, тъй като се продават на брой и варира от 1  до 2,5 евра, в зависимост от съдържанието. След доста лутане на какво да се спрем, избираме оригиналите и решаваме да си вземем пет бонбона. Само че сме изправарени от двойка японци на завидна въздраст, придружени от своя преводач. Те нямаха нашите колебания и директно си поръчаха 100 бонбона от нашите плюс няколко малки трюфелчета на обща стойност 200 евро. Това предизвиква лека паника у нас, защото стъклената кутия, в която се съхранят тези бонбони я опразниха. А това означава, че дневният лимит е изчерпан и че нови бонбони ще има на следващият ден. Сигурно физиономиите ни са били съкрушително мрачни, защото на продавчаката й стана смешно. Незнайно откъде извади едно малко пакетче с пет от нашите бонбони и ни го даде. За първи разбирам защо децата толкова се радват на нещо истински желано, като го получат. Подобна радост е странна за мен, тък като шоколада във всичките му форми не е сред моите изкушения. Е, явно си има първи път или е от годините :).

Цел номер две - къщата на Моцарт. За нея е изписано всичко.

Цел номер три - замакът Хохенщайн.

Следва продължение.