Чист въздух, изворна вода, тишина и много традиции.

 

връх Бузлуджа

              Едно малко пътуване  в уйкенда, по повод събитие на една от политическите партии в България, ме провокира за тези няколко реда.

             





     Отдавна не бях ходила на Бузлуджа. За повечето хора, особено от моето и преди нас поколение, този връх е символ на бивш управленски строй. Само че, това което видях днес, много ме ........., не мога да намеря точната дума. Разруха и тотална безстопанственост. Това, че "чинията" е паметник от социализма, значи ли, че трябва да бъде в това състояние? Колкото и да искаме да забравим  тези 45 години управление, те са част от нашата история и не могат да бъдат изтрити. Но могат да бъдат обяснени. Това би трябвало да се случва и с "паметниците" от социализма. Нашите деца трябва да познават истинската ни история, да виждат паметниците на тоталиризма, за да не допускат грешките ни.

връх Шипка

               След минорния ми тон за Бузлуджа следват много по - ведри и слънчеви разсъждения от нашето мини пътуване. Става въпрос за връх Шипка и Етнографският музей "Етъра".

       







    Когато се чудех как да озаглавя тези кратки мои мисли, автоматично изникнаха: чист въздух, изворна вода и безкрайна тишина. Мисля, че фотосите, които ще видите, много точно ще пресъздадат тези думи. Няма да разказвам за тези наши забележителности. Всички ги познавате много добре.

         








                    

Етнографски комплекс "Етъра"

     
             
            Слизайки от Шипка, се отбихме в етнографския музей на открито "Етъра". Намира се на 7 км. от Габрово и е единственият действащ етнографски комплекс в Югоизточна Европа. Можете да видите и изучите някой от многобройните старинни български занаяти.

          Но ми направи впечатление нещо прозаично, което видях на връщане към Варна. На няколко места по пътя, имаше местни пазарчета за плодове и зеленчуци. Голямо беше учудването ми, когато видях цените на тези продукти. И веднага изникна въпроса: толкова ли сме богати във Варна, че ядем плодове и зеленчуци на космически цени? Нещо май е сбъркано в "ценообразуването". А пазарният принцип някъде се е позагубил във веригата производител-предлагане. 

          И все пак ми се иска да завърша позитивно малкия си разказ.

          Толкова е красива нашата България, че чак не мога да й се нагледам.  Само че понякога го забравяме.