Отново съм в прекрасният фиьорд на Гейрангер, но този път го посещавам
откъм сушата. Не мога да го сравня с фантастичните гледки, които предлага едно
пътуване с кораб, но природата и от тази страна природада е неописума. Толкова много красота събрана на
едно място, че чак се чудиш къде по-напред да гледаш.
До там се стига пешком /разстоянието не е малко, но при повечко ентусиазъм
е възможно/ и с автобус/кола, по доста впечатляващ планински път. Върхът е
разположен на 1500м надморска височина, точно срещу селото на Гейрангер.
Времето е ужасно
променливо, като варира от гъста мъгла до ясно слънце, само в рамките на
няколко минути. Така, че ако очаквате да направите паметни снимки, трябва да
имате доста бързи рефлекси и голяма доза късмет.
Много от посетителите са оставили своят отпечатък тук. В информационният
център ни обясниха, че в края на юли и началото на август, времето е меко
и можеш да използваш въображението си и да си построиш собствена каменна фигура
на върха. Такива има в изобилие, но за съжаление времето беше ужасно мъгливо и
снимките не се получиха хубави.
Когато небето е ясно,
можете да наблюдавате звездите през инсталираният за целта телескоп.
Умишлено на върха няма
искуствено осветление, за да може посетителите максимално да се доближат до
естественото излъчване на небесните тела. Надявам се следващият път и аз да
мога да усетя тази магия.