В повечето случаи съм свързвала Монако единствено с фамилия Грималди (най-вече Грейс Кели).
Знаех, че ще го посетим и се запитах кое е най-важното, което трябва да видим там?
Бях чувала за Океанографският музей и за църквата, в която е погребана Грейс Кели, така че за времето, с което разполагахме, тези два интересни обекта бяха добър избор за посещение.

Всъщност, това, което видях в музея, в пъти надмина и най-смелите ми очаквания.

Тук можеш да се срещнеш с подводния свят в цялата му автентичност. Басейните са с различни размери (от 100 до 450 000 литра). Освен риби, те са приютили и 200 вида безгръбначни и около сто вида твърди и меки корали.

Басейна, който привлича всички посетители, е този на акулите. Той е 6м. дълбок и е с вместимост 450 000 литра морска вода. За да издържи на налягането дебелината на прозрачните стени е 30 см..Така са проетирани, че да не нарушават формите и цветове на морските обитатели, гладани отвън.
Друг изключителен елемент е рифът от корали. Изградената коралова екосистема е биологически и технологичен връх в историята на морската наука. Създаден е през 1989 г. и е дом на корали, от които най-старите колонии са на над 20 годишна възраст.
За да се насладите на цялостното многобразии от обитатели, трябва да си осигурите поне 2-3 часа.
Обиколила съм много аквариуми, но този е фантастичен и всяка една минута прекарана в него си заслужава.