Морски
плавателен съд, който е оборудван за операции, свързани с пробиване. Най-често се използва за проучвателно
сондиране на нови петролни или газови кладенци, в дълбоки води над 2500 метра или за пробиване за научни цели.
Корабите за пробиване
се различават от другите
офшорни сондажни единици по лесната им мобилност. Докато полу-потопените платформи могат да пробивате в дълбоки води, то този вид кораби са в
състояние да се придвижват добре от едно място на друго, за разлика от платформите, които трябва да разчитат на външен
транспортен кораб, за да ги прехвърлят от място на място.
Освен предимство имат и своя недостатък в сравнение с платформите. В състояние на пробиване в дълбоки и
ултра-дълбоко води, се наблюдава по-неблагоприятното положение за използване на "drill ship", поради чувствителността му да бъде развълнуван
от вълни, вятър и течения. Това е особено опасно, защото оборудването е свързано на хиляди фута под водата.
Подходящата
система за акостиране на "drill ship" е неразделна част от основната дейност - пробиване. В плитки
води, корабът се закотвя на морското дъно с 6 до
дванадесет котви. След като дълбочина на водата стане твърде толяма, този вид кораби зависят от динамични системи за позициониране (ДПС), за да се запазят на мястото си по време на сондиране. ДПС разчита на няколко тласкащи
устройства, разположени в кърмата, носа и средата на кораба, които се активират от бордовия
компютър, който постоянно следи вятъра и вълнението, за да корегира тласкащите
устройства за компенсиране на тези промени. Понякога се използват, и двете
системи за позициониране.Интересна част от конструкцията на този вид кораби е т.нар "Moonpool". Това е симетричен отвор спрямо централната линия и е по цялата височина на корпуса. Има и изключения от това правило - понякога при специализираните кораби се налага да има и повече от един Moonpool, разположени на безопасно растояние един от друг, както има и
Moonpool разпаложени само в долната част на корпуса, без да имат излаз на главна палуба.
Кораби от този вид са разработени за първи път в края на 1940 година.
"Transocean",
"Pride", "Seadrill", "Frontier" и "Noble" са някои от компаниите, които
притежават и експлоатират "drill ship" в световен мащаб.
Противопожарни кораби
Противопожарните
кораби са от съществено значение при борба с пожари на кораби и за подпомагане на противопожарни операции на
сушата. Те могат също да
помогнат в спасителни операции. Има три основни класове на противопожарни кораби
признати от Det Norske Veritas:
Fire Fighter
I (FiFi1) плавателен съд е проектиран за пожарогасене и спасяване на ранен етап,
от горящия кораб или сграда. Той трябва да има система за защита, като
пръскачки, което му позволява да издържи на голяма топлина, отколкото други
плавателни съдове. Необходимо е да имат способността да пръскат вода на 150 м
встрани и повече от 50 метра във въздуха. 
Fire
Fighter II (FiFi2) е с по-широко предназначение. Те са построени, за да
се борят с големи пожари от разумно разстояние, за дълъг период от време. Те
трябва да бъдат в състояние да останат на позиция в продължение на 96 часа при непрекъсната
борба с огъня, без да се налага да се зареждат с гориво. Трябва да бъдат в
състояние да разпръскват вода на 180 метра настрани и 110 метра във въздуха. 
Fire
Fighter III (FiFi3) много прилича на Fire Fighter II, в
това, че трябва да бъде в състояние да остане на позиция за гасене в продължение на 96 часа и да има водна
помпа за разпръскване на 180 метра настрани и 110 метра във въздуха, с изключение на това, че
трябва да го правят с повече вода. На всяка страна трябва
да има осем връзки за маркучи вместо шест, които дават възможност за по-голям
капацитет на разпръскване. Те също трябва да имат дъждовална система за охлаждане на кораба, като някои от по-новите кораби използват регулируеми дюзи и специална дъждовална система.Следва продължение.
