Военноморски музей - Варна (133г. от ВМС)

           На 12 август 1879 г . е създадена дунавската флотилия в Русе, което се смята за рождена дата на българските военноморски сили (БВМС). Години наред празникът на морските сили се е чествал на различни дати. Чак през 1956г. с Указ на Президиума на Народното събрание за празник на българските военноморски сили е определена датата на неговото създаване - 12 август, с уточнение да се чества на втория неделен ден на месец август. 

           От 1977 г. се въвежда и празнуването на Седмицата на морето, в която се провеждат много културни и развлекателни програми за жителите на морските общини. В тази седмица се проведе и празникът на ВМС, който беше отбелязан на 11 август със събрание - концерт във ФК - Варна след което имаше представяне на тържествена церемония-спектакъл „Искри” на Националната гвардейските част на Република България и красива заря в небето над Варна.

           Първообраз на българските военноморски сили е т.н. Дунавска флотилия, която е създадена от руски флотски офицери през 1879 г. Бойното си кръщене българският флот получава в Сръбско-българската война от 1885 г. Взема участие в Балканската война 1912-1913г, Междусъюзническата война 1913г и Първата световна война.  Най - значимата българска морска победа е на 21ноември 1912 г.Торпедоносците "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" откриват и атакуват вражески конвой североизточно от Варна. Торпедния миноносец "Дръзки" торпилира бронепалубния турски крайцер "Хамидие", който е поразен. Това води до прекратяване на активни действия на турския флот в Черно море до края на войната. Българският морски флот взема участие и във Втората световна война.

            През 1947 г. от София във Варна се премества щабът на флота, а през 1948 г . морските войски са преименувани във ВМС. 

       








    

      Всички тези исторически данни и модели на кораби можете да видите във Военноморски музей - Варна. В него са изложени и много дарени предмети от по-новата история на морското дело в България. Музеят беше отворен безплатно за посетители на 12 август, по случай 133-ата годишнина от създаването на Военноморските сили, от което се възползваха много граждани и гости на града.

Чист въздух, изворна вода, тишина и много традиции.

 

връх Бузлуджа

              Едно малко пътуване  в уйкенда, по повод събитие на една от политическите партии в България, ме провокира за тези няколко реда.

             





     Отдавна не бях ходила на Бузлуджа. За повечето хора, особено от моето и преди нас поколение, този връх е символ на бивш управленски строй. Само че, това което видях днес, много ме ........., не мога да намеря точната дума. Разруха и тотална безстопанственост. Това, че "чинията" е паметник от социализма, значи ли, че трябва да бъде в това състояние? Колкото и да искаме да забравим  тези 45 години управление, те са част от нашата история и не могат да бъдат изтрити. Но могат да бъдат обяснени. Това би трябвало да се случва и с "паметниците" от социализма. Нашите деца трябва да познават истинската ни история, да виждат паметниците на тоталиризма, за да не допускат грешките ни.

връх Шипка

               След минорния ми тон за Бузлуджа следват много по - ведри и слънчеви разсъждения от нашето мини пътуване. Става въпрос за връх Шипка и Етнографският музей "Етъра".

       







    Когато се чудех как да озаглавя тези кратки мои мисли, автоматично изникнаха: чист въздух, изворна вода и безкрайна тишина. Мисля, че фотосите, които ще видите, много точно ще пресъздадат тези думи. Няма да разказвам за тези наши забележителности. Всички ги познавате много добре.

         








                    

Етнографски комплекс "Етъра"

     
             
            Слизайки от Шипка, се отбихме в етнографския музей на открито "Етъра". Намира се на 7 км. от Габрово и е единственият действащ етнографски комплекс в Югоизточна Европа. Можете да видите и изучите някой от многобройните старинни български занаяти.

          Но ми направи впечатление нещо прозаично, което видях на връщане към Варна. На няколко места по пътя, имаше местни пазарчета за плодове и зеленчуци. Голямо беше учудването ми, когато видях цените на тези продукти. И веднага изникна въпроса: толкова ли сме богати във Варна, че ядем плодове и зеленчуци на космически цени? Нещо май е сбъркано в "ценообразуването". А пазарният принцип някъде се е позагубил във веригата производител-предлагане. 

          И все пак ми се иска да завърша позитивно малкия си разказ.

          Толкова е красива нашата България, че чак не мога да й се нагледам.  Само че понякога го забравяме.

                 

Сефарадската култура

              Съботната вечер Фестивален и конгресен център Варна беше домакин на заключителното мероприятие от фестивалът на сефарадската култура.Това е първият международен фестивал на тази култура във Варна и се проведе в рамките на три дни. 

             До този момент не бях чувала за тази култура и че е неотменна част от културата на евреите. С терминът "сефарад" се е обозначавал Иберийският полуостров, заради което евреите живеещи там се наричат сефарадски евреи. В края на XVв. са изгонени от Испания и Португалия, като голяма част от тях се разселват из средиземноморския ареал. Макар и разслоени из пределите на Европа, тази част от евреите успява да съхрани  традициите и културата си. 

             Като естествен завършек на този фестивал беше и концертът "Шалом и приятели", със специалното участие на виртуозите на китарата - Пако Диес и на кавала - Теодоси Спасов. Партньор на двамата музиканти беше варненски камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев.

           Тъй като Теодоси Спасов е българско творение, от световна величина, няма да описвам изпълнението му. Просто, защото неговата музика трябва да се слуша. 

             Накратко ще опиша Пако Диес - творческият му път започва през 1975, с цел въстановяване, опазване и разпространение на традиционната музика на Кастилия и Леон. Основава групата La Bazanca през 1980. Популяризират традиционната музика от различни райони на Испания и Португалия.